Николай Димитров 
Задавали ли сте си напоследък въпроса каква е разликата между мащабите на голямото и малкото? Колко обширна е Вселената и колко незначителен е човекът в нейния контекст? Какви големи мечти можем да имаме и какви малки препятствия можем да срещнем в стремежа си към тях?
Йоана, 17-годишно момиче от Враца, е пример за амбиция и желание за познание. Тя не само мечтае, но и активно се стреми към реализацията на своите амбиции, като вече е постигнала голям успех – обучение в ЦЕРН.
„Бях единственото дете от България. Бяхме общо 36 деца от различни държави. Подборът ни беше изключително строг — от 2500 кандидатстващи деца от 120 нации, само 72 бяха избрани,“ споделя Йоана Пащрапанска.
Процесът на селекцията включва множество етапи, след които получава имейл с новината, че е приета. „Честно казано, бях много изненадана, защото кандидатствах просто от любопитство. Не вярвах, че ще се случи. Даже в един момент бях забравила за това и бях безкрайно щастлива, когато научих, че ще посетя ЦЕРН, тъй като винаги е била моя мечта,“ разказва тя с вълнение.
Така тя се озовава в голямото пространство на адронния колайдер, където може да се докосне до авангардната наука. „Интересно е, защото всичко, което правим там, обяснява вселената и произхода ни. Обяснява Големия взрив и мъдреците на микроскопично ниво. Дори и под микроскопично ниво – много от тези явления не можем да наблюдаваме,“ уточнява Йоана.
Тя завърза истински приятелства с останалите участници от цял свят. „Комуникацията ни беше наистина прекрасна, и имам много добри приятели от там, които ще останат в живота ми завинаги,“ добавя тя с усмивка.
Научния си опит прилагана с творчески подход — проектирала лого за събитие, а благородно дарила на колектива спомени под формата на жетончета, които друг участник от далечна страна, на име Аугустин от Андора, изработил с помощта на 3D-принтер. „Той принтира жетоните, донесе ги, и след това ги раздадохме с радост,“ спомня си тя.
Най-ценните моменти, които Йоана ще носи в сърцето си, обаче са свързани с новите приятелства. „Със сигурност приятелите от цял свят са най-ценният ми спомен. Все още поддържаме връзка и с нашите ръководители. Те бяха невероятни, истински вдъхновяващи хора! Убедена съм, че науката е нещо, което се създава заедно,“ казва тя.
Родителите й, макар и с професии далеч от физиката – таткото работи в театралния свят, а майката е лекар – я подкрепят в стремежа ѝ. Йоана все пак е решила да се занимава с научни изследвания, които обединяват най-микроскопичните и най-необятните аспекти на Вселената, движена от лична мотивация.
„Животът ми е вълнуващ и Вселената ме очарователна. Ние всъщност произлизаме от мъртви звезди — основните химични елементи, от които сме съставени, се формират в такива звезди. Това е наистина уникално,“ казва тя. „Осъзнаваш колко големи и важни неща съществуват извън теб и искаш да ги разбереш. Всеки ден е ново предизвикателство в науката, а моята мечта е да стана астрофизик.“
В стремежа си да последва голямата науката, остава отворен въпросът дали някога ще се върне в ЦЕРН като утвърден български учен. Само времето ще покаже, но най-важното е опитът, който ще носи завинаги от първия си контакт с високите научни нива.
„На първо място, научих, че науката изисква време. Нищо не се случва бързо. Нужно е постоянство и труд. Не трябва да се отказваш, когато допуснеш грешки. Всъщност, грешките са важни, защото те показват верния курс — накъде трябва да се насочиш и какво трябва да поправиш, за да получиш точния отговор,“ завършва Йоана, вдъхновяваща и амбициозна.
За автора
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .
