Антарктида: Замръзнал Океан във Вълни и Лед

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Тя е една от трите българки, успели да изкачат величествения Еверест. Наскоро, Георгиева приключи дългата експедиция, изминавайки впечатляващите 110 км на ски в Чилийската Антарктида под изключително сурови условия, като част от мисия, свързана с достигането до Южния полюс. След десетки часове на пътуване, тя се завърна в София едва в събота, радвайки се на възможността отново да бъде с близките си по време на празниците.

“В момента се чувствам изморена от дългото пътуване, но и много щастлива, че успях да се прибера за празниците, за да мога да бъда със семейството си“, сподели Георгиева.

Тя уточни, че е първата българка, осъществила експедицията от 89-ия градус до Южния полюс. “Предстоят ми още две експедиции, за да мога да вляза в групата на хората, които са постигнали Explorer Grand Slam – изкачване на седемте континентални върха и достигане на Северния и Южния полюс“.

По думите ѝ, “Тази експедиция си дойде поетапно с предшестващите експедиции. Планувана е от една година. Тя е най-трудната експедиция заради мястото“. Георгиева обясни, че основната причина за сложността на експедицията е значителната отдалеченост на мястото и продължителността на подготовката. “Моята продължи 6 месеца. Аз имах една друга неуспешна експедиция през юни, която също ме подготви много. Тя беше на връх Денали в Аляска, но поради много тежки климатични условия и 5 дни, изкарани в най-високия лагер там, аз не успях да кача върха и реално подготовката ми продължи за тази експедиция в Антарктида“, разказа тя.

“И в лошите неща има нещо позитивно, защото Денали е много трудна като планина, но пък то беше много добра подготовка, за да видя точно как се случват нещата в този формат, защото изкачих най-високия връх на Антарктида – Винсент, който е мини-Денали“, смята Георгиева.

Постъпките ѝ не са се оказали лесни. След провалянето на експедицията ѝ, тя признава, че е изпитала силни емоции. “Поплаках си хубаво, преосмислих нещата и си взех поука. Хубаво е да ти се случват такива неща, за да може да преосмислиш следващия път как да реагираш на определени ситуации и какво да промениш“.

Експедицията включва 110 километра на ски. Тя стартира от Punta Arenas, една от най-южните точки в Чили, откъдето започва пътуването със самолет, който доставя участниците до базата Union Glacier, служаща като отправна точка за всички експедиции. “Взима те друг самолет, който е от 1942 година. Той те закарва до 89-ия градус. Избира си най-подходящото място и каца на леда. Невероятни пилоти“, сподели Георгиева.

Тя подчерта, че при подобни експедиции е задължително да имаш екип. “При всички тези експедиции задължително трябва да имаш екип. Ако правиш нещо соло, трябва да заявиш, че гониш рекорд и тогава вече получаваш разрешително. Моят екип се състоя от четирима участници и един водач“.

“Свалят се едни огромни шейни с багаж, защото ние реално си носим всичко – цялата палатка, газ, вода, дрехи и храна“, разкри Георгиева.

Тя разказа, че първият ден е бил най-тежък, тъй като тогава участниците тепърва се адаптират към новата обстановка. “В момента, в който самолета си тръгна, аз извадих телефона да снимам. Но снегът и студа, който хвърли със запалването на двигателя, бяха като малки ножчета, които все едно те режат по цялото тяло. В следващия момент той изчезна и ние останахме пет души в едно бяло море. Представляваше замръзнал океан с всичките си вълни. Настана невероятна тишина, белота и студ“.

Сподели също, че температурата през деня е била средно -30 градуса, а вечерта е достигала до -40. “Но не изпитвах паника, в нито една експедиция не съм“, уверено завършва Георгиева.