България напредва с бързи темпове в енергийната си трансформация и се утвърдва като един от водещите пазари за системи за съхранение на енергия в Европа. Тези тенденции бяха обсъдени по време на кръглата маса „Енергийната трансформация на България – ускоряване към 2030: Инвестиции, регулации и технологии за конкурентоспособна енергетика и икономика“, организирана от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и Центъра за изследване на демокрацията.
В началото на дискусията беше акцентирано на факта, че енергийният преход не е единствено климатична, а и икономическа тема. Мартин Владимиров, директор на програмата „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията, изнесе анализ, който показва, че държавите в Европейския съюз, разполагащи с по-нисък въглероден интензитет в енергийния сектор, имат значително по-ниски цени на електричеството. „Това потвърджа икономическата логика на декарбонизацията и подчертава необходимостта България да ускори своя преход, за да остане конкурентоспособна и да задържи промишлените инвестиции“, каза той.
Енергийният преход на България се извършва на фона на активен регионален пазар в Югоизточна Европа, където Румъния, Гърция и Турция вече извършват значителни инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и системи за тяхното съхранение. Целта е да се осигури по-евтин ток за потребителите и бизнеса. България обаче започва да наваксва изоставането си, както в сферата на възобновяемата енергия, така и в системите за съхранение.
Тази положителна динамика беше потвърдена и от министъра на енергетиката Жечо Станков. Той изтъкна: „България бързо се превръща в държава със стабилна мрежа, модерни технологии и съоръжения за съхранение на енергия, които позиционират страната ни като най-голямата батерия.“ Министър Станков добави, че с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост страната изгражда близо 10 000 MWh капацитет за съхранение, а също така по програмата RESTORE предстои добавяне на още 5 000 MWh. Той обърна внимание и на усилията за модернизиране на електропреносната мрежа, интерконекторите и регионалната свързаност, както и на мерките за подкрепа на домакинствата и справедлив преход в Маришкия басейн.
Данните, потвърждаващи амбицията „България – балансьор на региона“, бяха коментирани и от изпълнителния директор на ЕСО Ангелин Цачев, който посочи: „ЕСО вече е сключил договори за батерийни мощности, надхвърлящи 10 000 MW / 35 000 MWh. Част от тези проекти няма да бъдат реализирани веднага, но инвеститорският интерес показва, че България ще продължи да добавя капацитет за съхранение и ще бъде основният балансьор в региона.“ Цачев призова за продължаване на усилията на ЕСО за модернизация на мрежата, увеличаване на капацитета за присъединяване на нови ВЕИ и засилване на междусистемната свързаност.
Председателят на АПСТЕ Никола Газдов акцентира на значението на регионалния контекст и необходимостта България да продължи с бързото развитие на ВЕИ сектора. Той подчерта, че: „България не е остров – ние сме част от един общ регионален пазар. Румъния, Гърция и Турция инвестират ударно във възобновяема енергия, защото това гарантира евтин ток за потребителите. България изоставаше, но през последните години бяха проведени дълго отлагани реформи и вече започваме да наваксваме.“
Газдов отбеляза, че през последните години страната е привлякла над 6 милиарда лева частни инвестиции, основно в соларни централи, увеличавайки капацитета им от 1 GW до 5 GW. Той подчерта: „Благодарение на евтиния ток от слънце, цените на енергийната борса са рекордно ниски, което помага на бизнеса да е по-конкурентноспособен.“ Въпреки това, той предупреди, че липсата на нови вятърни мощности от 2015 г. насам е „антирекорд в ЕС“, въпреки че страната разполага с над 3 GW подготвени проекти. Газдов обясни: „Вятърната енергия гарантира ниски цени и през зимата, когато соларните централи работят с намален товар. Индустрията има нужда от този евтин ток, но заради хибридна пропаганда и недовършени реформи, проектите се бавят.“ Той също така подчерта водещата роля на България в съхранението на енергия: „България се превърна в регионален лидер в съхранението – над 1500 MWh вече работят, а догодина очакваме над 10 000 MWh.“
Според председателя на КЕВР Пламен Младеновски, развитието на системите за съхранение поставя нови предизвикателства пред пазара и изисква активен мониторинг. Той посочи, че „България е първата страна в ЕС, в която системите за съхранение достигат толкова значим дял спрямо размера на електроенергийната система. Може да се каже, че сме ‘лабораторията за батерии’ на Европейския съюз. Това изисква засилен регулаторен мониторинг, за да може институциите да се движат със скоростта на пазара и така да гарантираме сигурност и стабилно управление.“
Младеновски съобщи, че КЕВР предвижда да въведе механизъм, позволяващ присъединяване на различни технологии – вятър, слънце, батерии (BESS) – към една и съща точка на присъединяване, наречен cable pooling. Така съществуващият мрежов капацитет ще се използва по-ефективно и ще се ускори реализацията на нови инвестиционни проекти. Той предложи и идея за въвеждане на „регулаторен експеримент“: „Идеята е регулаторът да плати на представителна извадка от български семейства да се включат в експеримент, който ще тества модели за участие на свободния пазар. Така ще съберем реални данни, за да оценим ползите и рисковете от либерализацията за домакинствата.“
От технологична и бизнес моделна гледна точка, енергийният сектор навлиза в нова ера. Изпълнителният директор на Sunterra Емил Шопов отбеляза: „Батериите не са допълнение – те променят правилата на играта, защото превръщат производителите от пасивни участници в активни играчи.“ Той добави: „Бъдещето е в хибридните централи, интегриращи производство, съхранение и интелигентна търговия. В следващите години няма да има много ВЕИ проекти без интегрирано съхранение.“
Регионалният пазар също играе ключова роля в определянето на цените и инвестиционните модели. Главният търговски директор на Enery Северин Въртигов подчерта, че България, Румъния и Гърция имат подобни ценови профили поради разширеното присъствие на соларни мощности. „Цените в региона са свързани. Затова имаме стотици часове годишно с много ниски или отрицателни цени – основно, когато е слънчево и соларните централи генерират високи количества енергия. Но и когато в Румъния или Гърция вятърът духа силно и те имат високо производство от своите вятърни турбини.“
Той добави: „Ниските борсови цени правят батериите най-логичното решение. Основната причина за инвестиции в съхранение е пазарният сигнал от евтините ВЕИ. Батериите могат да преместят този евтин ток за вечерните часове на силно търсене и по-високи цени.“
Разискванията по време на кръглата маса показаха, че България е на важен етап от своя енергиен преход. Страната вече е сред водещите в Европа по съхранение на енергия и има реален шанс да се утвърди като основен балансьор в региона. За да запази и усили конкурентоспособността си, ще бъдат необходими бързи инвестиции в вятърна енергия, модернизация на мрежите, иновативни регулации и стабилен, предвидим инвестиционен климат.
За автора
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .
