Икономическият експерт и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, Михаил Кръстев, направи важни коментари относно последните статистически данни, публикувани от Националния статистически институт (НСИ). Според данните, инфлацията в България за месец октомври достига 5,3% на годишна база, а месечната инфлация е 0,9%. Средногодишният темп на инфлация е отчетен на 4,1%, което значително надвишава критерия за еврозоната, който е 3%.
Кръстев изрази мнение, че „критериите за еврозоната вече не са решаващи за нас – България има одобрение от еврогрупата и ЕЦБ, но инфлацията остава сериозен вътрешен проблем“. Това подчертава важния момент, че въпреки одобрението от Европейският съюз, икономическият климат в страната изисква внимание.
Той обясни, че повишеното ниво на инфлация е резултат от неправилни бюджетни прогнози и се усеща пряко от домакинствата, които постоянно се сблъскват с увеличаващи се цени на основни стоки и услуги. Според експерта, инфлацията вече не е вносна от международните пазари, а се генерира основно от вътрешнополитически и икономически фактори. Като пример той посочи увеличените разходи в проектобюджета за 2024 г.
Кръстев подчерта, че „увеличенията на доходите в публичния сектор, финансирани чрез заеми и раздаване на непроизведени у нас пари, са директен двигател на инфлацията“. Тази ситуация е значителен фактор, който затруднява икономическото развитие на страната.
Относно бъдещото бюджетиране, експертът коментира, че дори по-високата инфлация може да увеличи приходите за Министерството на финансите, но това е за сметка на общественото благосъстояние. „За пет години българите са обеднели реално с над 40%. 100 лева днес имат покупателна стойност от 60 лева отпреди пет години“, подчерта той.
Тревожните статистики, според него, показват, че над два милиона българи се идентифицират като бедни, а 75% от работещите получават заплати под средната работна заплата. Освен това, данъчната тежест е значителна, като разликата между общите разходи на работодателя и нетната заплата на служителите достига около 35%.
Кръстев изрази своето безпокойство относно прогнозите на Европейската комисия за нов ръст на инфлацията през 2027 г. и забавяне на растежа на заплатите. Той смята, че бъдещето на тези показатели зависи предимно от политическите решения, а не от реалностите на икономиката.
Според него, „трябва да се променят законопроектите, които водят до непрекъснато увеличение на разходите“. Той подчерта, че „българският модел не издържа на 45-47% преразпределение на БВП през бюджета“.
Кръстев вярва, че излизането от „порочния кръг“ е напълно постижимо чрез ограничаване на проинфлационните политики, връщане към фискална дисциплина и прекратяване на автоматичните механизми, които изкуствено увеличават заплатите в публичния сектор. Тези стъпки биха могли да помогнат на България да се справи с икономическите предизвикателства и да подобри финансовата стабилност на страната.
За автора
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .
