В Националния етнографски музей на БАН се открива пътуващата изложба „Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки“. Тази значима инициатива е част от проекта, носещ името „Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация“. За изложбата разказа нейният организатор, д-р Милена Ангелова, от гражданското сдружение „Балканистичен форум – международен университетски семинар за проучвания и специализации“, в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“.
Темата, която се разглежда, остава почти непозната за широката общественост, а д-р Ангелова подчерта, че „Като изследователи сме много благодарни и се радваме, че Националният етнографски музей ни покани и ще представи цял месец тази изложба. Ще има видимост за тези иначе невидими светове на жени, които в миналото са били репресирани“.
Изложбата съдържа 17 табла, на които са разположени фотографии и документи, събрани от държавните архиви, които разказват съдбите на жени от Пиринския край и Родопите. Важността на тези материали е в желанието да се запознаят посетителите с една хронология на насилието, която разкрива зловещите моменти, свързани с насилственото преобличане, забраната на традиционни празници, сюнета и насилствената смяна на имената. Д-р Ангелова отбеляза: „Вижда се една хронология на насилието. Показани са моментите, свързани с насилственото преобличане, забраната на традиционните празници, на сюнета, насилствената смяна на имената. Има табла, които представят и биографични случаи на женски aktivizъм. Изложбата хваща за гърлото, защото това са наистина непознати моменти. Тогава пропагандата не пропуска информация за това какво се случва на места като Рибново, в Барутин, в Корница“.
Изложба е пътуваща и концепцията зад нея е тя да се движи между местата с насилие, за да предостави платформата, на която жените могат да споделят своите спомени за насилието. „Идеята беше тя да пътува и да се връща към местата с насилие, за да може, след като няколко жени се престрашиха да разказват, да споделят този спомен за насилието, и другите да видят, че този разказ има място в официалната памет. Затова е много важно, че Институтът по етнология и Националният етнографски музей дадоха този достъп, защото сега съдбите на тези жени от различни села около Гоце Делчев могат да бъдат чути и видени, не просто в семейната памет. Тук вече става въпрос и за историческа справедливост, когато се даде глас и на жертвите. Тези неща ги е имало. Никой не иска да рови рани, но те трябва да се знаят и да се приеме, че има една немалка група хора, които са преживели това нещо и да се продължи нататък“, добави още организаторът на изложбата.
Събитието не само предоставя платформа за гласовете на жени, които са били в центъра на репресии, но също така цели да насърчи обществената дискусия и да постави акцент на важността на историческата памет и колективното изцеление.
За автора
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .
