През последните години киберпрестъпността в Европа е нараснала с близо 40%, показват данни от различни изследвания. Тази тревожна тенденция поставя много въпроси относно сигурността на данните и социалното въздействие на съвременните технологии.
### Човекът като основна мишена
Киберпрестъпността не е насочена само към технологични системи, а предимно към хората. „Киберпрестъпността не атакува системи. Киберпрестъпността атакува хората. Човешкият индивид, като основно движещо звено за съществуването на света, остава основна мишена,“ посочва експертът по киберсигурност проф. д.н. Илин Савов. Това свидетелства за необходимостта от фокусиране на усилията в обучението на индивидите, за да станат по-съпротивителни на кибератаките.
### Уязвимост на човека
Според Савов, голямата уязвимост на хората произтича от дигиталната неграмотност и липсата на стратегическа държавна политика за защита. „Технологиите са важни, съществуват, налични са в нашата държава, но хората са уязвими заради тяхната дигитална неграмотност,“ добавя той. Не е възможно да се постигне 100% киберсигурност; по-скоро става въпрос за 100% отговорност. „Вие може да сте IT специалист на най-високо ниво, с над 50 квалификации, но в момента, в който получите SMS от ваш близък познат, натискате върху един линк. Това може да отвори огромна порта от вашата комуникация в телефона към комуникацията във фирмата ви, администрацията или конкретно министерство. Нещата са наистина плашещи,“ заявява проф. Савов пред Bulgaria ON AIR.
### Киберобученията като превенция
Дигитализацията напредва с бързи темпове, включително и тенденцията личните карти и банковите данни да се съхраняват в телефоните. Въпреки това, Савов подчертава важността на постоянните киберобучения. „Ако ние извършваме ежегодни, а не кампанийни киберообучения – не как технически да се ограмотяваме, а как да сме осведомени за най-новите рискове и превантивно да взимаме мерки, ще можем да оперираме спокойно,“ казва той.
### Рисковете от изкуствения интелект
Професор Савов алармира, че държавата полага усилия да образова младите хора, но съществуват сериозни дефицити, особено по темата за изкуствения интелект (AI). „Искам да предупредя държавата, че децата не се обучават какви са рисковете от използването на изкуствения интелект,“ споделя той. Савов нарича новата фаза на изкуствения интелект такава, в която „ние няма да можем да го контролираме в определени моменти.“
Технологичните средства за защита, като 3D пароли, лицево разпознаване и SMS кодове, макар и полезни, не са достатъчни сами по себе си. Най-силното оръжие в борбата с киберпрестъпността остава човешкият фактор, включващ критичното мислене, осъзнаването на рисковете и способността да не действаме автоматично. Обучението и осведомеността за рисковете в дигиталната среда са от ключово значение за по-сигурно бъдеще.
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .