Директорът на БНБ с ключова информация за инфлацията в България и лихвите в еврозоната

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Основният принос за повишаването на оценките на Международния валутен фонд (МВФ) за икономическия растеж на България се дължи на вътрешни фактори. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за БТА по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка, проведени във Вашингтон.

Според МВФ прогнозите за България са значително повишени – до 3 процента за 2025 г. и 3,1 процента за 2024 г., в контекста на предходните 2,8 процента за 2024 г. Страната ни демонстрира стабилна банкова система, нисък публичен дълг и активен частен сектор. По думите на Радев, българският бизнес продължава да бъде основен двигател на икономическия растеж, като подчерта, че той е гъвкав, иновативен и устойчив.

Въпреки това, управителят на БНБ акцентира, че очакваното ускоряване на инфлацията, която би могла да достигне 3,6 на сто през настоящата година и да спадне до 3,4 на сто през 2026 г., не е трайно явление. Според него, това е временно следствие от базови ефекти и модификации в регулираните цени. Радев наблегна на необходимостта фискалната политика да бъде в синхрон с паричната, като увери, че при запазване на баланса инфлацията ще започне да се успокоява.

Темата за устойчивостта на икономическия растеж в условия на висока несигурност и ограничени ресурси предизвика голямо внимание по време на разговорите между водещи финансисти от цял свят. Лихвените равнища в значителна част от водещите икономики, включително в еврозоната, вече достигат неутрална или близка до неутрална стойност, което предполага по-балансирано парично управление, докато фискалното пространство остава изключително ограничено. Според Радев, основното послание от дискусиите е, че стабилността изисква повече последователност и координация между политиките – както на национално, така и на глобално ниво.

„България остава сред страните с най-нисък дълг в Европейския съюз, което е основното сравнително предимство на страната ни“, подчерта той. Въпреки това, Радев предупреди, че фискалната дисциплина постепенно се разхлабва, а дефицитът нараства. Постигнатата устойчивост през годините, особено в периода до 2020 г., е заплашена, и е необходимо тя да бъде защитена чрез умерена и предвидима бюджетна политика.

Процесът на присъединяване на България към еврозоната предизвика значителен интерес сред участниците на форума, тъй като страната успя да запази относителна макроикономическа стабилност в сложна вътрешна и външна среда. Радев отбеляза, че присъединяването е както логична стъпка, така и значителен успех, но също така представлява предизвикателство за устойчивостта на политиките. „Еврозоната не е крайна цел, а ангажимент – към предсказуемост, институционална зрялост и доверие“, добави той.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-н Радев, представлявате България на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, които събират водещите финансисти от целия свят. Кои са основните теми, към които са насочени дискусиите?

Фокусът е върху устойчивостта на растежа в условия на висока несигурност и ограничени ресурси. Лихвените равнища в повечето водещи икономики, включително в еврозоната, вече се намират на неутрална или близо до неутрална територия, което предполага по-балансирана парична позиция. За разлика от това, фискалното пространство остава силно ограничено. Общото послание е, че стабилността изисква повече последователност и координация между политиките – както на национално, така и на глобално ниво.

След предишната среща през април голямата новина за България бе одобрението за присъединяването на страната ни към еврозоната. Кои аспекти на този процес привлекат интереса на колегите Ви? Променя ли се тежестта на България при подобни срещи?

Интересът е естествен, защото България запази относителна макроикономическа стабилност в сложна вътрешна и външна среда. Колегите гледат на присъединяването ни като на логична стъпка и сериозен успех, но и като на изпитание за устойчивостта на политиките. Еврозоната не е крайна цел, а ангажимент – към предсказуемост, институционална зрялост и доверие.

МВФ повиши оценките си за растежа на българската икономика за тази и идната година. Доколко тази възходяща корекция отразява общата тенденция на по-оптимистични очаквания за световната икономика и доколко се дължи на специфични за страната ни фактори?

Отчасти това е отражение на относително по-добрата глобална икономическа среда, но основният принос е вътрешен – стабилна банкова система, нисък публичен дълг и активен частен сектор. Българският бизнес остава двигател на растежа – гъвкав, иновативен и устойчив. Нашата задача е да му осигурим предвидима среда, в която да продължи да инвестира и създава стойност.

Прогнозите за инфлацията са за известно ускоряване в краткосрочен план. Какво стои зад тази тенденция и очаква ли се тя да бъде продължителна?

Очакваното ускоряване е временно – резултат от базови ефекти и промени в регулирани цени. Основната средносрочна тенденция е към постепенно забавяне. Важно е фискалната политика да не влиза в противоречие с паричната. Ако балансът се запази, инфлацията ще продължи да се успокоява.

В дискусиите във Вашингтон представители на МВФ отбелязаха ограниченото фискално пространство в много страни. Къде се намира България?

България остава сред страните с най-нисък дълг в Европейския съюз – това е нашето основно сравнително предимство. В същото време фискалната дисциплина постепенно се разхлабва и дефицитът расте. Натрупаната през годините, особено в периода до 2020 г., устойчивост е напът да бъде компрометирана. Тя трябва да се защити чрез умерена и предвидима бюджетна политика, защото именно от нея зависи стабилността ни в дългосрочен план.

В най-новия си икономически бюлетин БНБ отчита ускорен годишен растеж на депозитите до 11,8 процента преди влизането в еврозоната. Очаквате ли след 1 януари обратен процес и насочване на част от тези средства към икономическия оборот?

Да, възможно е част от тези средства постепенно да се насочат към инвестиции и потребление. Това обаче зависи от доверието в политическата и икономическата рамка. Ръстът на депозитите е показател за стабилност и предпазливост – нещо, което е по-добре да имаме, отколкото да ни липсва.