Експерт по киберсигурност разяснява как да се защитим от хакери.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Увеличаващи се кибератаки срещу банките: Как можем да се защитим?

Обемът на кибератаките срещу банковите институции нарасна през последната година, но за радост пораженията не са така сериозни. Българските институции полагат усилия заедно с европейските партньори, за да защитят финансовите системи, но колко сигурни всъщност са нашите сметки и средства? На този въпрос отговаря експертът по киберсигурност Спас Иванов.

„Реалистично картината изглежда по следния начин – гражданите носят основната отговорност за опазването на собствените си сметки. На този етап поне в Европа, а и в България в частност – няма документиран случай, в който банка да е компрометирана до такава степен, че парите на гражданите да са изтеглени“, обяснява той. Според него, банките като инфраструктура и система не са били „хакнати“ до такава степен, че да настъпят масови загуби на средства.

По-скоро, случаите на загуби обикновено идват от единични потребители. Често това се случва поради немарливост или в резултат на сложни техники за кражба на банкови данни. В крайна сметка, те стават жертви и губят различни суми.

Иванов подчертава, че хакерите, проектирайки атаките си, трябва да решат какъв подход да използват. Те могат да се насочат към „голямата риба“, тоест да изтеглят голяма сума от сметка и след това да се укрият, или да избират по-невидим метод — да изтеглят малки суми от множество акаунти, които не предизвикват подозрение.

„Примерно суми от 10, 15, 20 лева. Представете си, че имате извлечение с няколкостотин реда — това изобщо няма да ви направи впечатление. Много вероятно е дори да не го погледнете“, добавя той пред NOVA NEWS.

Иванов обясни и как хакерите успяват да стигнат до банковите сметки на потребителите. Между банките и клиентите стои различна електронна техника — смартфон, компютър или таблет. Често именно там се нарушава сигурността на връзката.

„Ако говорим за смартфон, който е най-честата причина, изненадващо голям брой хора не съблюдават елементарна хигиена при ползването му, не подбират марката и модела, дори когато устройството се използва за банкиране. Много от тях не обичат да обновяват софтуера на устройствата си. Още по-лошо, софтуерните актуализации се приемат с недоверие, а приложенията често не се обновяват“, коментира експертът. Той акцентира и на практиката на инсталиране на непроверени приложения, които служат на киберпрестъпниците като трамплин за кражба на информация.

Според него в момента, в който се инсталира приложение на Android или iOS телефон, то може да открадне потребителското име и парола. И не рядко, злонамерените приложения успяват да прихванат и кода за еднократна авторизация — SMS-ите, които използваме за потвърждаване на транзакции. „Оттам-нататък банката няма как да ви защити, защото тя няма как да определи дали действието е извършено от вас или не“, категоричен е Иванов.

Разбира се, потребителите винаги могат да отправят претенции към банките. Всяка банка разполага с „антифрод“ системи — технологии за разпознаване на подозрително поведение. „Например, ако направя транзакция в София, а след два часа има транзакция от Аруба или Латинска Америка, това географски е невъзможно. В тези случаи системите вдигат „флагове“ и транзакцията се отказва или временно се спира достъпът до сметката, докато клиентът не се свърже с банката“, обяснява още Иванов.

В заключение, докато кибератаките поемат нови форми, отговорността за сигурността на личните средства до голяма степен остава в ръцете на самите потребители. Защитата на сметките изисква проактивен подход и осведоменост за опасностите, които дебнат в цифровия свят.