Лидерите на Европейския съюз (ЕС) ще се съберат днес в Копенхаген, оказвани под натиск да засилят европейската отбрана след редица руски нарушения на въздушното пространство на страните членки и само дни след атаките с дронове срещу датските летища, съобщава BBC.
Нарушенията предизвикват сериозно безпокойство сред страните от източния фланг на ЕС, включително Полша и Естония. Десет държави членки вече подкрепиха плановете за изграждането на многопластовата „стена от дронове“, която да открива, проследява и унищожава руските безпилотни апарати.
Дания е засилила мерките за сигурност преди срещата на върха, забранявайки всички граждански полети с дронове до петък и налагайки сериозни ограничения на движението в Копенхаген. Въпреки строгите мерки, непосредствено преди форума в столицата не се наблюдаваха признаци на паника.
В четвъртък Дания ще бъде домакин и на по-широка среща на върха на Европейската политическа общност, а международните съюзници вече са изразили готовност да гарантират, че и двете събития ще протекат без инциденти.
Летището в Копенхаген, както и няколко други датски летища и военни обекти на полуостров Ютланд, миналата седмица се сблъскаха с проблеми, причинени от дроновете. Според датските военни, десет съюзнически държави оказват подкрепа с оборудване за противодействие на дроновете и наблюдение. Те посочват и за „засиленото присъствие на чуждестранни войски и техника“. Сред страните, които предоставят помощ, са Полша, Великобритания, Холандия, Финландия, Швеция и Съединените щати.
Немската фрегата също е акостирала в Копенхаген.
Датската полиция не е открила доказателства, че Русия стои зад инцидента с дроновете от миналата седмица, който не е причинил пострадали. Премиерът Мете Фредериксен заяви, че „има предимно една държава, която представлява заплаха за сигурността на Европа – и това е Русия“.
Премиерът на Швеция Улф Кристерсон съобщи, че Стокхолм е предоставил временно „няколко мощни радарни системи“ на Дания за провеждането на двете срещи на върха. Германският канцлер Фридрих Мерц подчерта, че нарушенията на въздушното пространство се влошават и е „разумно да се предположи, че дроновете идват от Русия“.
Дронове са били забелязани през последните дни над германската провинция Шлезвиг-Холщайн, а през изминалата седмица полети са били забавени на летищата във Вилнюс (Литва) и Осло (Норвегия) заради активност на дронове.
„Не сме във война, но вече не сме и в мир. Трябва да направим много повече за собствената си сигурност“, заяви Мерц по време на медийно събитие в Дюселдорф тази седмица.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира, че е очевидно, че Германия отдавна е „косвено замесена“ във войната в Украйна, и отхвърли като „неоснователни“ обвиненията за руска намеса в безредиците в Дания. „За Европа би било по-добре да търси диалог по въпросите за сигурността, вместо да изгражда разделяща ‘стена от дронове'“, каза Песков във вторник.
Идеята за „стена от дронове“ беше повдигната преди месец от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте я определи като „навременна и необходима, защото не можем да харчим милиони евро или долари за ракети, за да унищожим дронове, които струват само няколко хиляди“.
Високопоставен дипломат от ЕС заяви пред британската медия, че все още има въпроси относно финансирането на проекта, а също и за командването и контрола. Но реакцията на Европа на руските атаки с дронове в Полша е довела до сериозен самоанализ: „Трябва да бъдем по-гъвкави и да намерим по-добри инструменти“.
Бившият бригаден генерал от датската армия Оле Кварно заяви пред BBC, че инициативата за „стена от дронове“ все още е „политическа, много обща концепция“, но атаките над Дания миналата седмица са били „зов за събуждане“ както за властите, така и за обществото.
Той предупреди, че следващата атака може да бъде с различна цел.
Друг важен проект – „Eastern Flank Watch“ – е насочен към усилване на отбранителните способности по източните граници на ЕС – по суша, въздух и море – за противодействие на хибридните заплахи и така наречения „скрит руски флот“.
Урсула фон дер Лайен подчерта, че сътрудничеството с НАТО и Украйна е ключово. На лидерите на ЕС ще бъдат представени планове за „пътна карта“ за укрепване на отбраната и развитие на европейската отбранителна индустрия до края на десетилетието. След това проектите ще бъдат обсъдени с НАТО преди следващата среща на върха по-късно този месец.
Една от основните идеи е засиленото използване на съвместни обществени поръчки. ЕС вече подкрепя предложение за набиране на до 150 милиарда евро от капиталовите пазари за финансирането на отбранителни инвестиции. Великобритания и Канада вероятно също ще участват във фонда. Ще бъде разгледана и бъдещата финансова подкрепа за Украйна – повече от три години и половина след началото на войната.
За автора
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .
Източници, използвани за написването на тази статия:
