ЕС и нуждата от преразглеждане на бизнес правилата

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Институтът GATE е сред водещите експерти, ангажирани в разработката на Кодекса за поведение на изкуствения интелект (AI), чиято цел е регулацията на тази трансформираща технология.

Ръководителят на лабораторията за експериментална регулация и цифрова политика в GATE, Иво Емануилов, отбеляза: „Регулацията на изкуствения интелект следва да бъде преди всичко съобразена с реалните рискове, които разработването и използването на тази технология предоставят, но също така и глобалната реалност.“ Той подчертава, че в сегашната ситуация е от съществено значение да се вземат предвид не само рисковете, но и контекстът, в който тези технологии функционират.

Емануилов посочи, че на всеки 6-7 години се публикуват важни доклади, които сигнализират как Европейският съюз изостава в основната си цел – икономическа интеграция на държавите членки. Той каза: „Иновациите стоят в основата на тази икономическа интеграция, но се получава така, че ние се занимаваме с всякакви други въпроси, но не и с това да се върнем към тази цел и да се фокусираме върху регулаторните мерки, които подпомагат и насърчават постигането на тази цел. Регламентите нямат нужда от национална имплементация, но се изискват национални мерки.“

Според него, проблемът в последните години е именно методът, по който се създават тези мерки. „Те не са съобразени с пазарната реалност и това, че Европа има нужда да облекчи тежестта, която тези регламенти поставят върху бизнеса. В последните 10 години са приети 10 регламента, които касаят изцяло разработването на цифрови технологии. Регулаторната тежест в Европа е съществена. Наскоро МВФ публикува едно проучване, според което бариерите, които съществуват във вътрешния пазар на Съюза, се равняват на 44% мита върху стоките и 110% мита върху услугите,“ добави Емануилов.

Експертът е категоричен, че Съюзът не проявява достатъчна дързост да направи сериозен напредък и да заяви, че правилата, които ограничават бизнеса, следва да бъдат радикално променени. „Най-големият фокус в момента при регулирането на изкуствения интелект следва да бъде поставен върху реалните рискове, които AI създава при неговото използване. Голяма част от правилата са написани по начин, който изисква мултидисциплинарна експертиза,“ подчерта той.

Тази перспектива подчертава важността на адаптивната регулация и нуждата да се намери баланс между иновации и безопасност, за да се осигури здравословно развитие на сектора на изкуствения интелект в Европа.