Мнение на ЕС съд за авто индексиране на мин. заплата

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Съдът на Европейския съюз (СЕС) отмени забраната, наложена на държави като България, да намалят минималната работна заплата (МРЗ) в контекста на механизъм за автоматично индексиране. Това решение има значителни последици за функционирането на трудовия пазар в страните членки на ЕС.

Днес СЕС обяви, че отменя две разпоредби от Директивата, която касае адекватните минимални работни заплати в ЕС. Особено важна е разпоредбата, която налага ограничение на минималната работна заплата на общоевропейско ниво.

Актуално в момента е, че решението все още не е публикувано на български език, отбелязва Lex.bg.

През 2023 година в Кодекса на труда (КТ) в България беше въведен механизъм за автоматично индексиране на минималната работна заплата. Според член 244 от КТ, „минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“.

Допълнително, в ал. 3 на същия член е предвидено, че определената по този начин минимална заплата „не може да е по-ниска от определената за предходната година“.

Директивата за адекватните минимални работни заплати в ЕС беше оспорена в съда от страна на Дания, която настояваше за нейното отменяне изцяло. Датското правителство изрази притеснение, че директивата нарушава разпределението на правомощията между Съюза и самите държави членки, тъй като тя води до пряка намеса в определянето на заплатите и правото на сдружаване – области, които според съществуващите договори не попадат в компетенцията на ЕС.

В решението си, обявено днес, Съдът установи такава намеса само във връзка с две разпоредби от директивата. Първата от тях налага на държавите членки, при наличие на законоустановени минимални работни заплати, да спазват определени критерии в процедурите за тяхното определяне и актуализиране. „По този начин директивата хармонизира част от съставните елементи на законоустановените минимални работни заплати, а оттам води и до пряка намеса при определянето на заплащането“, заключава съдът в Люксембург.

Втората разпоредба забранява намаляването на законоустановените минимални заплати, когато националното законодателство предлага механизъм за автоматично индексиране.

Важно е да се отбележи, че Асоциацията на индустриалния капитал в България оспори последното увеличение на минималната работна заплата чрез жалба до Върховния административен съд. Въпреки това, жалбата беше отхвърлена. Работодателите поискаха СЕС да интерпретира именно отменените разпоредби от Директивата касаещи адекватността на минималната работна заплата в ЕС, но ВАС отказа да отправи преюдициално запитване.

Тези събития подчертават сложността на отношенията между националното законодателство и правилата на Европейския съюз, особенно в контекста на трудовия пазар и социалната политика.