След въвеждането на еврото през 2023 г., Хърватия се сблъсква с предизвикателството да контролира рязкото повишаване на цените на основните стоки. Въпреки тези трудности, властите в Загреб с увереност заявяват, че новата валута не е причината за инфлацията. Според тях основните фактори, водещи до увеличение на цените, са глобалната икономическа криза след руската инвазия в Украйна и нарастващите разходи за енергия.
В отговор на ситуацията, хърватските власти решиха да въведат списък със стоки с ограничени цени. Тази инициатива бързо стана една от най-успешните социални политики в страната, целяща да защити най-уязвимите хора с ниски доходи.
„Трябва да има граници за цените. Иначе всичко ще поскъпне прекалено – от шоколада до мандарините,“ отбелязва Виктор, продавач на пазар в Загреб. Първоначално списъкът включвал само 9 основни продукта, но с времето той беше разширен до 70, като в момента се обсъжда увеличаването на броя до 100. В него се включват не само основни хранителни стоки, но и хигиенни артикули. Всички тези продукти се обозначават в магазините с надпис „Ограничена цена“ на характерен син фон.
Според проф. Марияна Иванов от Икономическия факултет на Загребския университет, тази мярка е предимно социална и не толкова икономическа, но тя носи спокойствие на най-уязвимите при икономическите сътресения. Тя коментира: „Хората с ниски доходи не се страхуват, че хлябът утре ще скочи двойно. Това е политическа, социална мярка, но не решава изцяло проблема с инфлацията.“
Въпреки позитивните реакции, не всички икономисти са съгласни с подхода. Търговците компенсират ограниченията, като повишават цените на други стоки, което е причина за критики. Въпреки това, Хърватската асоциация за защита на потребителите защитава мярката и призовава за по-ясно обозначение на произвежданите стоки с ограничени цени в магазините. Председателката на асоциацията, Ана Кнежавич, коментира: „Идеята е добра. Във Франция, например, голяма търговска верига сама ограничи цените на 100 продукта. Това помага на пенсионери и хора с ниски заплати.“
По отношение на оценката на хърватския модел, Европейската комисия също подчертава положителното му въздействие. Андрея Чорич, зам.-ръководител на представителството на ЕК в Загреб, обяснява: „Мярката работи, защото гарантира, че основните стоки няма да поскъпват.“
След приемането на еврото, особено ощетени бяха потребителите на евтини продукти. Например, цената на кафето скочи от 1,20 евро до 1,50 евро и дори повече. Хърватски експерти предупреждават България да бъде внимателна в наблюдението на такива „окръгляния“ на цените по време на прехода към еврото.
Допълнително, в началото на валутната смяна, търговците често отказваха да приемат едри банкноти, което създаваше хаос и неудобства за клиентите. Опитът на Хърватия доказва, че еврото само по себе си не води до инфлация, но успешното му внедряване изисква ясна държавна интервенция и надзор, за да не се превърне преходът в трус за домакинствата.
За автора
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .
