Оценка на късмета: Защо някои предпочитат да останат вкъщи?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В множество региони на България, Игнажден се възприема като началото на Коледа. Този ден е свързан с коледарската благословия: „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа, за да роди млада Бога“. От Игнажден насетне, е имало традиция, в която коледарите се събирали, за да разучават коледарските песни. Това подчертава етнологът Иглика Мишкова в своето интервю за ФОКУС.

Мишкова акцентира на един от най-значимите обичаи, свързани с Игнажден, а именно полазването. „На Игнажден се оказва едно изключително значение на първото посещение в дома,“ обяснява тя. Вярва се, че всеки човек носи със себе си определено количество щастие или нещастие, което може да повлияе на близките му. Затова, какъв е човекът, който посещава дом, се счита за фактор, определящ щастието на семейството за предстоящата година. За тази причина много хора, които се чувстват нещастливи, избягват да посещават съседи или роднини.

Етнологът допълва: „И затова и хората, които не знаят до каква степен са късметлии, май по-добре да си стоят по домовете си и да не ходят никъде през целия ден, поне да посещават къщите.“ В много райони, дори съществува забрана – „на свети Игнат по гости не се ходи“. Обратно, хората, които носят щастие, т.е. „полазници,“ са желаните гости. Това са благородни личности с признание в общността, които с удоволствие са канени на празнична трапеза и били посрещани с радост и дарове.

В миналото имало специфични изисквания за всеки, който посещава дома на стопаните. На Игнажден е трябвало да се внесе в двора трески, които да се сложат в огъня за да бъде благословено раждането на телета, жребчета и агнета. Освен това, се вярва, че всеки член на дома, особено този, който пръв излиза навън, също е полазник. Той донася трески и слама в огъня, а искрите, които излизат, символизират плодовитостта.

Друго любопитно обичай е, че посетители в селата често сядали на панер със слама, поставен зад вратата, с надеждата да пометат повече яйца и да се излюпят по-много пилета през годината. Иглика Мишкова завършва своето разказване с подчертаване на разнообразието от интересни обичаи, свързани с Игнажден, които са били предавани от поколение на поколение.