За първите 6 месеца на годината има ръст на доходите за персонал в публичната сфера с над 20%, трябва да се сложи спирачка
Не е приемливо, че при относително бърз растеж на икономиката, нормална безработица и висок ръст на доходите бюджетът да е с дефицит от 3%. Според главния икономист на Института за пазарна икономика, Лъчезар Богданов, ако продължи текущото изпълнение на бюджета, той ще надхвърли 3% до края на годината.
Логиката на бюджетното планиране трябва да бъде страната да има балансиран бюджет в дългосрочен и средносрочен план. Това означава, че при умерен икономически растеж бюджетът трябва да е балансиран, а при прегряване на икономиката или бърз ръст на инвестиции, кредити и доходи, дори да има лек излишък.
„Дефицитите са допустими, когато икономиката е в криза или растежът е изключително бавен заради някакъв външен шок, който удря българската икономика. На практика на всеки седем-осем години имаме някаква външна голяма криза, независимо дали става въпрос за глобална финансова криза, дългова криза, пандемия или война. В такива ситуации се налагат значителни по размер извънредни разходи, а приходите намаляват. Хубаво е в такава ситуация да има буфери в бюджета, т.е. той да не е планиран на ръба на 3% дефицит, така, че да може да поеме такава външна криза“, обясни икономистът.
Той подчерта, че приходната администрация функционира добре и събираемостта е на ниво съгласно прогнозите. „Ако говорим за някакъв проблем при дефицита тази година и при изпълнението на бюджетната рамка, той идва от огромния ръст на разходите. Приходите растат с доста бързи темпове, далеч надхвърлящи растежа на икономиката и инфлацията“, добави Лъчезар Богданов.
Икономистът е категоричен, че проблемът с данъчната система не е на дневен ред, а идва от разширяването на разходите.
„Само за първите 6 месеца на годината е отчетен ръст на доходите за персонал в цялата публична сфера с над 20% при инфлация около 4%. Т.е. имаме многократно нарастване на разходите за възнаграждения. Ако направим сравнение, ще видим, че България има най-високият ръст на възнагражденията в администрацията и сектор „Сигурност“ за последните 6 години от целия Европейски съюз. Имаме 116% ръст – това е повече от двукратно увеличение на заплатите. Следващите след нас са с малко над 80% ръст. Ние сме със 116% при ръст на икономиката от 79% номинално нарастване на БВП. Т.е. ние имаме огромно изпреварване на възнагражденията в публичната сфера, което идва да покаже, че може би е време да се сложи спирачка или край на тези увеличения“, обясни Богданов.
Според него натискът за увеличаване на разходите за възнаграждения ще продължи. Демографската ситуация и миграцията към по-богатите страни от Западна Европа също оказват натиск върху работодателите за повишаване на заплатите, за да задържат служителите си.
„Но въпросът е с какво темпо ще се случва това и до каква степен то ще бъде покрито от нарастване на производителността и ръст на икономиката“, добави икономистът.
За автора
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .
