ИКТ секторът в България генерира 9,6% от брутната добавена стойност

Индустрията на знанието в България продължава да играе важна роля като един от основните двигатели на икономическия растеж. Въпреки това, данните за 2024 г. и първата половина на 2025 г. показват, че секторът навлиза в нов и по-сложен етап, който поставя допълнителни предизвикателства и изисквания пред бизнеса, както и пред публичните политики в области като образованието, иновациите, регулаторната среда и инвестициите, сочи годишният доклад на браншовата организация AIBEST.

Секторът обединява 833 компании, свързани с BPO (бизнес процеси аутсорсинг), ITO (информационни технологии аутсорсинг) и R&D (изследвания и развитие), като ИКТ секторът генерира 9,6% от брутната добавена стойност на икономиката, което е едно от най-високите нива в рамките на Европейския съюз, подчертава председателят на асоциацията, Йордан Гинев.

България продължава да заема стабилни позиции като предпочитана дестинация за дигитални и бизнес услуги, като е лидер в региона и част от глобалния топ 10 по регулаторно качество.

През 2024 г. приходите в сектора нарастват с 7,6%, което, макар и положително, означава значително забавяне в темповете спрямо предходната година. Също така, броят на новосъздадените компании рязко пада, от 23 нови компании през 2023 г. до само 5 нови играчи през 2024 г.

Заетостта в сектора се стабилизира на ниво от 105 436 души, като се наблюдава минимален годишен ръст от само 0,2%. Това показва, че акцентът пренасочва вниманието от количествения растеж към повишена добавена стойност и развитие на човешкия капитал.

„Индустрията вече не е във фаза на бързо разширяване, а на стратегически избор – какъв тип инвестиции, проекти и компетенции иска да привлича България. Именно затова образованието, R&D и предвидимата среда стават решаващи за следващия етап на развитие,” каза Йордан Гинев.

Представители на бизнеса обсъдиха по-широкия икономически и геополитически контекст за развитието на сектора, включително важността на България в европейската и регионалната технологична екосистема и условията за дългосрочна конкурентоспособност на индустрията.

„София и България се утвърдиха като дестинация за инвестиции с висока добавена стойност. Това е и ясната посока на усилията на сектора като цяло – привличане на проекти с по-висока технологична и икономическа стойност, които създават устойчив растеж,” посочи Виктор Гусев, ръководител на отдел „Инвестиции и бизнес развитие” към Invest Sofia.

Втора дискусия беше насочена към ключовите послания за България, разглеждайки различните подсектори на индустрията (BPO, SSC, ITO и R&D). В рамките на тази дискусия AIBEST представи инструмент с консолидирани данни, който обобщава основните фактори, които правят България конкурентоспособна дестинация за разширяване на екипи, създаване на нови операции и навлизане на нови компании в сектора.

„Забавянето на новите инвестиции и достигането на плато в заетостта показват, че инерцията от последното десетилетие вече не е достатъчна. За да привлече нови чуждестранни инвестиции и да се конкурира за следващото поколение AI и deep-tech проекти, България трябва ясно да заяви приоритетите си и да ги подкрепи с последователни политики,” заяви Илия Кръстев, член на УС на AIBEST и председател на БРАИТ.

Годишният доклад на AIBEST очертава индустрията на знанието като зрял, международно интегриран и иновационно ориентиран сектор, който има потенциал да запази своята ролята на ключов икономически двигател, при условие че развитието му бъде подкрепено с дългосрочна визия и координирани действия.