Изкуствени сателити с фотоволтаични панели ще се борят срещу глобалното затопляне?

Предлага се създаването на голямо съзвездие от сателити, които да използват изкуствен интелект и да се захранват със слънчева енергия чрез фотоволтаици. Тези сателити биха могли да играят важна роля в борбата с глобалното затопляне, като извършват “долни корекции” на количеството слънчева енергия, което достига до Земята. Тази концепция е предложена от Илон Мъск.

Известният предприемач сподели идеята си тази седмица в своя акаунт в X. Публикацията му, която бързо генерира близо 23,5 милиона преглеждания в рамките на първите 24 часа, акцентира на възможността предложената технология да допринесе за ограничаване на климатичните промени, като регулира енергийния баланс на нашата планета.

Минимални корекции с максимално влияние

На въпрос как така съзвездието от сателити, въоръжени с изкуствен интелект, ще осигури точни и ефективни корекции на слънчевата енергия, като същевременно отчита сезонните вариации и потенциалните геополитически конфликти, Мъск отговори:

„Да. Малки корекции биха били достатъчни, за да предотвратят глобалното затопляне или охлаждане. Земята е била снежна топка много пъти в миналото.“

“Но управлението на подобна намеса би изисквало глобален протокол за изкуствен интелект; в противен случай геополитическото напрежение може да ескалира във войни за слънчевата блокада,” добави отговорът на потребител, който зададе въпроса за прецизността. „Чудя се каква роля би играл изкуственият интелект в такъв сценарий“.

Значителни рискове

Друг потребител на име Рам бен Зеев изрази притеснения относно използването на съзвездието от сателити, захранвани от изкуствен интелект и слънчева енергия, за контролиране на глобалното затопляне. Той посочи, че подобни действия биха могли да внесат огромни рискове.

Въпреки че подобна технология би могла да бъде технически осъществима, тя би изисквала почти непрекъснато глобално покритие и безупречна координация. Дори минимално намаление на слънчевото излъчване от 1% до 2% може да повлияе негативно на фотосинтезата, селското стопанство и екосистемите, като същевременно променя климатичните модели на валежи и температури.

Ако системата се повреди или ако работата ѝ бъде нарязана, последствията може да бъдат катастрофални, предизвиквайки рязко и опасно повишаване на температурата. „Превръщането на климата в система, контролирана от сателити, игнорира естествената сложност на биосферата и може да отприщи необратими последици“, заключи той.

Все по-реалистична идея

В момента повечето спътници, разположени в орбита, използват слънчеви панели като основен източник на енергия, което е важно за тяхното движение и функциониране на бордовата апаратура. Функциите им включват захранване на подсистеми, които отговарят за контрола на положението, комуникаците, обработката на информация и термичната регулация, освен това те осигуряват и енергия за научни инструменти, комуникационни релета и електрически задвижващи системи.

Няколко програми провеждат тестове на фотоволтаични клетки в реални космически условия и изследват безжичното предаване на енергия, познато като „лъчево предаване“, за пренос на енергия от космически обекти към други космически обекти или от космоса към Земята.

Разработчиците на космически соларни системи се стремят да уловят слънчева енергия в орбита и да я предават на стационарни станции на Земята чрез безжични системи, като използват микровълни или лазерна технология. В търговски мащаб такава технология би могла да осигури независима и постоянно налична отново възобновяема енергия на всяка точка на планетата.

Следователно, развитието на тази технология, заедно с по-ниските разходи за изстрелвания, я прави все по-реалистична. Няколко демонстрационни проекта скоро ще започнат своята мисия в орбита – вероятно още през следващата година. Всичко това прави и концепцията на Мъск все по-възможна за реализация в близко бъдеще.