88% от учителите са готови да протестират за увеличение на заплатите

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Синдикат „Образование“ предприе опит за задълбочен анализ на мнението на българските учители относно тяхната удовлетвореност от състоянието и финансовото обезпечаване на образователната система. В следващите редове „Фокус“ представя анализа на синдиката.

Два ключови индикатора, които силно влияят на професионалната удовлетвореност на учителите, остават на забележително ниско равнище и не показват признаци на подобрение през последните години. Успеваемостта на учениците и дисциплината в класовете, които са дълбоко свързани помежду си, продължават да бъдат сериозни проблеми.

На всички участници в образователния процес е известно, че резултатите от външните национални оценявания и Държавния зрелостен изпит (ДЗИ) не се изменят значително. Това е логично, предвид фактът, че разговорите за ново съдържание, нови програми и отпадане на значителната част от учебния материал и документацията остават само на етапа на разглеждане и очаквания. Най-стресовият фактор за учителите е невъзможността да видят резултати от труда си — разбира се, не по тяхна вина!

Друг сериозен проблем за образователната система е, че дисциплината сред учениците в много учебни заведения е незадоволителна. Учителите често нямат необходимите инструменти за управление на класната стая и учениците често губят интерес, разсейвайки се с телефоните си или предизвиквайки конфликти помежду си. В същото време родителите все повече се чувстват овластени да търсят отговорност за оценките и действията на учителите, поставяйки ги в изключително затруднена позиция, тъй като те трябва да угодят на родителите, Регионалните управления на образованието (РУО), Министерството на образованието и науката (МОН) и множеството либерални неправителствени организации.

Споделяме мнението на Института по образованието към МОН, който е установил, че 96% от българските учители са удовлетворени от професията си — процент, който е по-висок от средния за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който е 89%. Въпреки това, много от нашите колеги споделят данни, които коренно противоречат на тези цифри:

– Те твърдят, че отговорността за лошата дисциплина е изцяло на учителя, че забраните за ползване на мобилни телефони лежат на техните рамене, и че незадоволителните резултати от НВО, ДЗИ и PISA се дължат на работата на учителите. Освен това, охраната на училищата също се възприема като тяхна отговорност, а неработещата политика за подкрепа е отново „по тяхна вина“.

Тази ситуация е причината, поради която ние от Синдикат „Образование“ започваме да се съмняваме дали наистина 96% от тези учители считат себе си за удовлетворени от професията си.

Синдикатът настоятелно подкрепя приетата на първо четене забрана за използването на мобилни телефони от учениците в училище и предлага да се прекрати обсъждането на този въпрос и просто да се изпълни това, за което говорим от десетилетие. Прекомерната употреба на смарт устройства не само води до липса на мотивация, но също така предизвиква десоциализация и множество здравословни проблеми, включително заболявания от аутистичния спектър, според проведени изследвания.

Подкрепяме също така и приемането на новия предмет „Добродетели и религия“ в предложените от МОН варианти. В процеса на въвеждането му е важно да се намерят най-подходящите подходи за всеки ученик. Въпреки това, Синдикат „Образование“ е убеден, че просто изучаването и формирането на човешки и християнски добродетели няма да променят съществуващата ситуация в системата, освен ако не помислим за мотивиращи санкции и наказания, и не привлечем родителите да споделят отговорността за всяко нарушение на училищния правилник с учителя.

Според изследване на Синдикат „Образование“, средната възраст на българските учители е 50 години, а мъжете представляват едва 12% от учителската общност, като този процент намалява. Стресът в професията остава на тревожно високо ниво.

Българските учители изразяват желание за увеличение на финансирането на образованието до 6% от брутния вътрешен продукт (БВП). Без приоритетно финансово подкрепление е невъзможно да се премине към едносменен режим или да се намали броят на учениците в клас, което е ключова стъпка за подобряване на качеството на образованието.

– 89% от работещите в сектор „Образование“ не биха се съгласили със замразяване на заплатите.
– 88% биха участвали в протести, ако заплатите не бъдат увеличени, като 8% биха преразгледали позицията си.
– 61% от запитаните в сектора биха били готови на ефективна стачка, докато алтернативни действия, като незавършване на учебния срок или национален митинг, също фигурираха в отговорите на респондентите.

Досега в изследването по отношение на финансирането на образователната система са участвали 9008 респонденти.