Секрети за дълголетие, въпреки любовта към 'пороците'

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Тодор Раев, известен като Бай Тошо, е убедителен пример за това, че човек може да следва сърцето си, без да се лишава от нищо.

„Каквото съм искал – това съм постигнал. Никога от нищо не съм се лишавал“, споделя той пред NOVA. Пил, когато му се е пиело, пушил, когато му се е пушило и никога не спазвал диети. „Хапвам си супи, манджи, естествени неща“, добавя той с усмивка.

Тодор се определя като „разбивач на женски сърца“ и вечен бохем. Описва себе си като човек с много приятели, които го уважават. Признава, че никога не е отказал живота, който обича – веселби, танци и социални срещи.

Как обаче един човек, живял в света на „пороците“, достига 92 години? „Генът“, категоричен е Бай Тошо. Неговият род е известен с дълголетието си – брат му Иван починал на 101 години, а родителите му живели почти до стоте. „Изкарахме без болести, без проблеми живота си“, разказва той.

Тодор Раев е роден през 1933 г. в Чепеларе, в многодетно семейство. Ясно помни Втората световна война, бомбардировките от 1944 г. и партизанските времена. Професионалният му живот преминава зад волана – като шофьор е изминал около 20 милиона километра из Европа, превозвайки плодове за Скандинавия, осветителни тела за Австрия и Италия, както и стоки, липсващи по онова време в България.

Едно от най-невероятните му преживявания е свързано с тежка белодробна емболия, която му се случва по време на курс за Англия. След инцидента в Германия, медицински хеликоптер го транспортира до болница в Бремен. След три месеца лечение и народна рецепта с меча мас, борова смола и прясно мляко, той се възстановява напълно.

След пенсионирането си, Бай Тошо продължава да живее активно. На 60 години започва да посещава дискотеки и така продължава до 80-годишна възраст. „Давах живот на хората, вдигах младите да танцуват“, спомня си той. Днес се чувства добре, пази вярата си и не пропуска да запали свещ в църквата.

Най-голямата радост за него обаче остават децата и внучетата. „Всеки ден ми се обаждат. Обичат ме много. Те ми са всичко“, казва той.

Историята на Тодор Раев звучи като роман – бохемски живот без лишения, изпитания, които биха пречупили мнозина, и дълголетие, благодарение на генетиката, вярата и добротата.