Какви са исканията на работодателите?

След оттеглянето на спорния проектобюджет, което предизвика масови протести из цялата страна, тристранният диалог между правителството, работодателите и синдикатите отново е възстановен. Това потвърди Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК).

По думите му, утре сутринта в Министерството на финансите ще стартират преговори, в които ще участват социалните партньори. По предварителна информация, се очаква и присъствието на представители на политическите сили, които са в подкрепа на правителството.

Попдончев уточни, че конкретни предложения все още не са били обсъждани и експертните разговори тепърва предстоят.

Какво ще поиска бизнесът

Българската стопанска камара ще настоява за следните промени в приходната част на проекта за бюджет:

• Отпадане на увеличението с 2 процентни пункта на вноската за фонд „Пенсии“;
• Запазване на сегашния размер на данъка върху дивидентите, т.е. да не се допуска неговото двукратно увеличение;
• Отмяна на задължителното използване на одобрени от НАП софтуери за управление на продажбите;
• Ограничаване на ръста на максималния осигурителен доход в рамките, договорени през март;
• Прецизиране на мерките за контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.

В разходната част работодателите ще поискат:

• Отмяна на автоматичния механизъм за увеличение на минималната работна заплата;
• 5% равномерно увеличение на заплатите във всички администрации;
• Съкращаване на незаетите щатни бройки;
• Възможност за пенсиониране на служители, които продължават да работят в системи като МВР, където в последните години възнагражденията значително нараснаха.

Попдончев подчерта, че според бизнес средите има държавни администрации, които получават необосновано малко заплащане спрямо обема работа, и те трябва да бъдат подкрепени.

Не е единствено възможният бюджет

Според БСК приходната част на оттегления бюджет е била надценена, в това число и очакванията за по-високи приходи от ДДС и контрол върху рисковите стоки.

Попдончев заяви в ефира на bTV, че средносрочната прогноза съдържа мерки със съмнителна реалистичност, като например очакваните над 800 млн. евро от засилен контрол на транспорта на рискови стоки.

„За нас този бюджет никога не е бил единствено възможен, той вероятно е бил единствено политически възможният и се надяваме да се намери разбирателство в политическите партии, той да бъде променен. Със сигурност не е единствено възможният“, каза в заключение зам.-председателят на БСК.

Тези дискусии ще имат ключово значение за икономическата среда в България и за бъдещото развитие на бизнес сектора в страната. Важно е да се изслушат различните становища и да се постигне консенсус, който да е в полза на всички социални партньори.