Воден бедствия: Права за възстановяване от държавата

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Дупка в законодателството позволява напълно легално строителство в коритата на реките, което е причина за многобройни инциденти и строителни случаи в страната. Експерти подчертават, че проблемът произлиза от подхода на работа „на парче“ за конкретни имоти, което е недостатък, който търпи игнориране от страна на институциите. Те апелират за бързо създаване на Общи подробни устройствени планове, нещо, за което Европейският съюз настоява от години.

Според информация от БНТ, в страната има стотици места, където законното, полузаконно или напълно незаконното строителство е заело територии, важни за естественото оттичане на водата.

Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ коментира: „Има страшно много такива места; основният проблем е, че реките на много места не са отразени в кадастъра като реки. Например, на Елените е показано как река минава покрай хотел, който е построен в коритото ѝ.“

Куманов подчертава, че когато реките не са отразени в кадастъра, това често се прави с цел да се позволи строителство или други дейности върху тях, включително изграждане на възобновяеми енергийни източници. „Някой ден ще дойдат и тук в парка, за да ни построят ВЕЦ,“ предупреждава той.

Според експертите, дупката в законодателството позволява извършването на строителство, което е законно, но неправилно. Инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи, посочва: „Някоя поземлена комисия, която е държавата, е върнала, реституирала е имот, който е в коритото на река – нека от това да почнем, това е безумие.“

Процесът на разглеждане на имоти „на парче“ улеснява спестяването на проверки и необходими подписи, което е в противоречие с принципите на устойчивото управление на ресурсите. Според Шопов, изискването за Общи устройствени планове, които обхващат цялата територия, е от решаващо значение, тъй като те предвиждат хидрогеологични проучвания.

Куманов добавя, че подобни строителни нарушения се случват в по-големи мащаби в столицата. „Някой казва, че 200, 240 литра са се изваляли там; ако подобни количества валят тук, в София, е много вероятно да видим отново наводнения като това от 1983 година,“ пояснява той.

Инж. Шопов споделя спомените си от наводнението през 1983 година: „Такова беше наводнението, че ние, децата, излязохме с надуваема лодка и плувахме по улиците. Подлезите на НДК бяха пълни с вода, имаше 3 жертви по това време.“ Той отбелязва, че важен фактор за наводненията е вкарването на Перловската река в тръба: „Точно преди това беше пуснат НДК и Перловската река беше вкарана в тръба. Това е контейнерът, който на практика задушава естествения поток на водата.“

Ситуацията е още по-тревожна, тъй като много хора сега могат да предявят искове срещу държавата заради нейното бездействие по отношение на собствеността.

Шопов добавя: „Човек, защо плаща данъци? Държавата трябва да му гарантира, че къщата му няма да бъде отнесена от вода. И ако всъщност бъде отнесена, има право да заведе иск и да поиска държавата да му възстанови тяхната стойност.“

Той смята, че изграждането на система за ранно предупреждение, регулярната поддръжка на отточните системи и структурите, и разработването на общи устройствени планове биха могли да решат значителна част от проблемите, свързани със строителството и наводненията.

Куманов завършва с лични наблюдения от предишни наводнения: „Беше паваж, изрина целия паваж, и колите бяха натрупани една върху друга. Аз, защото живея тук, наблюдавах всичко това и си казах – леле майко, с реките шега не бива.“