Николай Димитров 
Ситуацията с насилието сред децата в България е тревожна и почти ежедневно се появяват новини, които я отразяват. От вербален тормоз до физически конфликти, детството на днешните деца все повече напомня не на безгрижие и радост, а на истинска борба за оцеляване. В отговор на този нарастващ проблем, Министерството на образованието и науката е започнало да увеличава броя на училищните психолози, с цел по-добра борба с агресията. Въпросът остава: ще успеят ли новите мерки да ограничат проявите на тормоз сред младежите?
Специалисти по темата коментират текущата ситуация. Между тях са Веселин Стефанов, директор на 51-во училище „Елисавета Багряна“ в София, и психологът Михил Михайлов, които изразяват мнението си пред NOVA NEWS.
Веселин Стефанов отбелязва, че „психолозите са много важна част от екипа на едно училище. Те са постоянно между учениците, наблюдават реакциите им и често първи забелязват, когато някое дете има проблем.“ Въпреки това, той подчертава, че най-значителният проблем остава недостигът на специалисти. „При нас има само един психолог за над 1000 ученици. Един човек не може да обхване цялото училище“, подчертава той. Директорът акцентира, че основната нужда е насочена към превенция, а не само към реакция на вече настъпили конфликти.
Психологът Михил Михайлов също споделя важни наблюдения относно ролята на училищния психолог. Той смята, че „ролята на училищния психолог трябва да бъде ясно дефинирана.“ Често психологът бива използван като наказателен инструмент, тъй като децата отиват при него, когато са направили нещо нередно. „Това не е правилно. Той трябва да бъде медиатор между учителите, родителите и учениците, а не морален съдник“, изразява Михайлов. Според него, количественото увеличение на психолозите само по себе си не е достатъчно, ако не се промени цялостната култура в училищната среда.
Михайлов също така подчертава, че има недостиг на достатъчно подготвени специалисти в сферата. „Тази професия не е достатъчно привлекателна. Утвърдените терапевти и консултанти рядко остават в институциите – те излизат от системата. За да има резултати, трябва да ги мотивираме и задържим“, смята той.
В заключение, предизвикателството пред образователната система и обществото е да се създаде среда, в която училищните психолози да могат да изпълняват ролята си на подкрепяща фигура, автоматично свързана с училищния живот, а не просто като реактивни елементи във съществуващите конфликти.
За автора
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .
