Нова заплаха се крие под земята на Балканите.

Докато светът е зает с наблюдение на интензивните горски пожари, съществува един много по-тих, но също толкова сериозен враг, който се развива под земята. Учени от България, Гърция и Сърбия информират за нарастващия брой на подземни пожари, представляващи тлеещи огнища в торфени и въглищни пластове. Тези пожари могат да продължат с години, без да бъдат забелязвани, съобщават специалистите от Meteo Balkans.

Подобни подземни пожари значително се различават от обикновените, тъй като не проявяват пламъци или светлина. Вместо това, те предизвикват само дим и характерен мирис на сяра, а също така отделят метан, въглероден оксид и серни съединения, в резултат на бавното тление. Тези феномени обикновено се проявяват след продължителни суши, когато влагата в почвата изчезва и натрупаната топлина от разлагащата се органична материя подлага земята на самозапалване.

„Проблемът е, че тези пожари не могат просто да бъдат изгасени – те мигрират под земята. Веднъж запалени, могат да се разпространят на километри, изяждайки кислорода в почвата,“ обяснява д-р Мария Цокова от Геологическия институт при БАН.

Балканският регион се очертава като нова рискова зона. Той попада в известния като „средиземноморски пояс на тлеене“, където горещите лета и сухите зими създават изключително благоприятни условия за подземно горене. Инциденти вече са били регистрирани в Северна Гърция, близо до Кавала, и в Сърбия – в района на Бор и Лазаревац, които са известни с наличието на значителни въглищни пластове и торф.

В България учените наблюдават аномалии в почвените газове около Перник, Бобов дол и Девня, отбелязвайки високи нива на метан и серен диоксид без видими повърхностни пожари – което представлява ясна индикация за подземно тление.

Опасността, произтичаща от тези пожари, далеч не се ограничава само до замърсяването на въздуха. Те раз ру шават почвената структура, причиняват свличания на земя и освобождават огромни количества въглероден диоксид – направейки ги невидими участници в климатичната криза. Според изчисленията, един средно голям подземен пожар може да генерира толкова много емисии, колкото малък град за цяла година.

Много от подземните пожари започват в резултат на човешка намеса – чрез изгаряне на отпадъци, минни дейности или недобре угасени горски огнища. Климатичните промени още повече усложняват ситуацията, тъй като удължаването на сухите периоди и повишените температури изсушават почвите и ги превръщат в лесно запалимо гориво.

„Вече не става дума само за горски пожари – самата почва започва да гори,“ предупреждава проф. Никола Димитров от Белградския университет.

Според специалистите, наличието на практически решения е оскъдно. Подземните пожари се оказват трудни за гасене; често единствената стратегия е да бъдат изолирани и оставени да изгорят сами, при редовен контрол на посоката им на разпространение. В някои случаи се използва инжектиране на азот или вода под налягане, но този метод остава скъп и неефективен, коли става дума за дълбочинни огнища.