50% младежи в България с висше образование

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Целта, поставена за целия Европейски съюз, е до 2030 г. поне 45% от младите хора на възраст между 25 и 34 години да завършат висше образование (нива 5-8 по ISCED). Според данните, публикувани от Евростат и цитирани от „Фокус“, през 2024 г. 44,2% от тази възрастова група вече са получили висше образование. В контекста на 242-те региона, класифицирани на ниво 2 от номенклатурата на териториалните единици за статистика (NUTS 2), 84 региона са успели да достигнат или дори да надхвърлят поставената цел на ЕС.

По-конкретно, 25 региона съобщават, че поне 57,5% от младите хора на възраст от 25 до 34 години са завършили висше образование. Тази група включва множество икономически центрове, известни със своите висококачествени университети и акцент върху научните изследвания и иновациите. Сред тях са:

Столичните региони на Белгия, Дания, Ирландия, Испания, Франция, Литва, Унгария, Нидерландия, Полша, Словакия и Швеция.
Шест допълнителни региона от Испания, разположени на север и специализирани в напреднало производство и автомобилна индустрия.
И двата останали региона на Ирландия, известни с фармацевтичната си индустрия, науки за живота и електроника.
Утрехт и Гронинген в Нидерландия, които се отличават с високотехнологични индустрии и зелени технологии.

Данните на Евростат за България в категорията на лицата с висше образование (от 25 до 34 години) разкриват следното разпределение по региони: Северозападният регион отчита 30.2%, Югозападният – 49.6%, Южен-централният – 34.2%, Югоизточният – 30.5%, Североизточният – 37.7%, а Северен-централен 39.9%.

В противоположния край на спектъра, 24 региона регистрират под 26,5% от лицата на възраст между 25 и 34 години, които са завършили висше образование. Тези региони често са селски или географски изолирани и обикновено имат значителни селскостопански сектори, както и ограничени възможности за висококвалифицирана заетост. В някои от тях професионалното образование играе водеща роля, като младите хора навлизат на пазара на труда чрез чиракуване или обучения, вместо чрез завършване на висше образование.

Тези 24 региона предимно се намират в източните и южните части на ЕС и включват:

Седем от осемте региона в Румъния, с изключение на столичния регион Букурещ-Илфов.
Шест от осемте региона в Унгария, без столицата Будапеща и околния регион Пеща.
Четири региона в Италия, включително островите Сицилия и Сардиния.
Два региона в Чехия – Северозапад и Средни Чехи.
Два региона във Франция, включително островния регион Корсика и най-отдалечения регион Гвиана.
Три допълнителни региона от различни части на ЕС: Sterea Elláda в Гърция, Panonska Hrvatska в Хърватия и островният регион Região Autónoma dos Açores в Португалия.
Провинция Брабант Валон в Белгия, известна с индустрии, изискващи високи знания.
Миди-Пиренеи във Франция, свързани с аерокосмическата индустрия.
Кипър и Люксембург.

Тези данни подчертават значимите различия в образованието и икономическите възможности сред различните региони в Европейския съюз, като поставят акцент на необходимостта от целенасочени усилия за повишаване на достъпа до висше образование и подобряване на условията за труд в по-слабо развитите области.