Пълно заместване на човешкия труд в журналистиката не е възможно на този етап.

Журналистиката ще се сблъска с множество предизвикателства, свързани с интеграцията на нови алгоритми и възможности, предоставяни от развитието на изкуствения интелект. Обаче пълното заместване на човешкия труд в тази артистична сфера не е възможно на този етап. Това заяви в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“ Антон Пулийски, преподавател в Софийския университет по „Правни и етични аспекти в Изкуствения интелект“, основател на CyberCLUB и обучител по киберсигурност, който има над 10 години опит в областта.

Според него, рисковете за сигурността винаги съществуват при въвеждането на нови и непознати технологии. В случая с медиите автоматичното генериране на съдържание предлага значителни предимства за организации, стремящи се да привлекат вниманието на потребителите или бързо да завладеят пазарния дял. „Но това пък е изправено пред липса на дълбочина, липсата на човешка перспектива и грешки. При некоректни данни алгоритъмът е склонен да се измисля, да ‘халюцинира’, както казват в момента в широката общественост. Това са рискове, които всеки, който използва автоматично генерирано съдържание, трябва да вземе предвид,“ отбеляза той. Пулийски добави, че изкуственият интелект може да помогне на журналистите да намерят и използват по-добри изразни средства и да постигнат по-въздействащ и ангажиращ ефект.

Когато инструмент като изкуствения интелект не се използва правилно, може да доведе до изкривяване на информацията и манипулации. „Медиите, които ще бъдат най-успешни в бъдещето, са тези, които ще съумеят да съчетаят двата елемента: от едната страна техническите възможности на изкуствения интелект и на другите технологии, които дават възможност за автоматизация, и от друга – хората, които да спазват така наречените в журналистиката фундаментални ценности,“ добави той. Според него, това е най-подходящата комбинация, тъй като не се виждат предимства нито в крайностите.

Пулийски е на мнение, че е необходим задължителен процес на учене, който да премине през различни форми на тестване и злоупотреба, за да може обществото да разбере как може да се използва изкуственият интелект в умерени количества и по правилен начин. „А когато се използва погрешно, да се създадат необходимите механизми за регулация.“ Според него, изкуственият интелект ще замени човека там, където е необходима рутинна дейност.

„Той може да бъде голям помощник при диагностициране на болести в медицината, при създаване на съдържания, които бързо да се адаптират за обучаеми групи, или при генериране на научни анализи. Определено има много ползи, затова да го отхвърлим като опасен и да го спрем, ми се струва невъзможно и много неоптимизирано.“