Проф. А. Кръстева: Еврото като част от европеизацията ни

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Темата за еврото в България предизвиква значителни турбуленции и поляризация на общественото мнение. Това подчерта международният анализатор проф. Анна Кръстева по време на участието си в предаването **“България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“.

Важна актуализация е, че днес Съдът на Европейския съюз опроверга информация относно разглеждането на жалбата, която оспорва влизането на България в еврозоната на 1 януари. Общият съд не е направил никакво решение по допустимостта или основателността на тази жалба. В профила си в социалната мрежа Facebook бившият вицепремиер Румен Гечев обяви, че е получил информация за допускането на исковата молба, касаеща незаконосъобразността на приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.

Проф. Кръстева коментира: „Това е типичен пример на съзнателна дезинформация и манипулация на общественото мнение, на хибридна атака в този горещ дебат за еврото, изключително агресивна“.

Присъединяването на България към еврозоната е важна част от стратегията за европейска интеграция на страната. „Това е израз на политическа воля, а от друга страна – на изключително висока институционална готовност. Показателите са много сложни и се наблюдават от множество европейски институции. Освен това е важна готовността на общественото мнение. Тези аспекти са сложни“, добавя проф. Кръстева.

Според нея, държавата не успява да организира адекватна информационна кампания, която да отговори на основателните притеснения на гражданите относно приемането на еврото. „Институциите още са в дълг към гражданите, за да усетят те еврото не като нещо наложено, а като част от процеса на европеизация, което ще ги доведе до по-тесен кръг на европейската интеграция. Това ще доведе до повече стабилност, по-силно доверие на международните пазари и допълнителни механизми за контрол“, обяснява анализаторът.

Проф. Кръстева допълва, че „Хората не четат анализи и не правят сравнения. Например, Хърватия, която беше приета последна през 2023 г., забелязва много позитивни резултати. Началото винаги носи известен стрес, който е както психологически, така и реален. Носталгията към българския лев е част от нашата национална идентичност. Влизането ни в еврозоната ще осигури по-висока степен на сигурност, а контролът ще бъде по-строг“, заключава проф. Кръстева.