Проф. Пимпирев: Спешност от нови методи за водната криза

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Климатичните промени, които настъпват в България, водят до преобразуване на климата в полупустинни условия. Това означава, че ресурсът вода ще става все по-ограничен и все по-ценен. Важно е да се учим от опита на страните, които вече се сблъскват с подобни предизвикателства, като Израел, държавите в Персийския залив и мнозина в Северна Африка. Тези региони предлагат разнообразие от иновации и методи за оползотворяване на водните ресурси, които можем да изследваме и адаптираме, вместо просто да се надяваме на дъждовни валежи, които да запълнят язовирите ни. Тази позиция изрази проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически съюз и ръководител на експедициите до Антарктида, в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“.

Според него, ситуацията е критична: „Трябва да се вземат сериозни мерки, защото действително е престъпление половин милион жители от 6 милиона да нямат вода за пиене, само 2 часа на денонощие да им пускат водата, да може да се изкъпят, да се перат, да измият чини и всякаква посуда. И сега когато ще се увеличи с още 2 часа, това се смята като голям прогрес.“ Той подчерта, че проблемът не е свързан с липса на финансиране, а с необходимостта от създаване на дългосрочна визия и ангажираност към новите наукови изследвания и технологии.

Професорът отбеляза, че една от основните причини за недостиг на вода у нас е остарялата водопроводна система. „Това го няма в развитите страни никъде. Това може и трябва да се оправи, за да може да се справим с по-належащия недостиг на питейна вода,“ каза той. За справяне с тези предизвикателства, екипът му се обърнал за помощ към специалисти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и доц. д-р инж. Борис Цанков, който „вече трета година идва и прави нашата водопроводна система“. Проф. Пимпирев изрази учудването си, защо нашите държавници не се обръщат към младите експерти: „Това са хората, които са учили 30 години и знаят как се прокарва вода до населените места.“ Той даде за пример инсталациите за пречистване на морска вода в сладководна чрез обратна осмоза на Лазурния бряг във Франция, където климатичните условия също се променят в полупустинни.

В допълнение, проф. Пимпирев сподели новини за предстоящата 34-а експедиция до Антарктида, която вече е в активна подготовка. „На 7 ноември от Пристанище „Варна“ тръгва нашият военен научно-следателски кораб „Св.св. Кирил и Методий“ към Антарктида. Всичко трябва да бъде натоварено за почти половин година работа в Южния океан, в ледените години на Антарктида, на континента, на българската база. Всичко трябва да бъде изчислено. Но ние имаме опит вече. Това е четвърти рейс на кораба до континента и сме събрали опит, за да няма фалове.“

В експедицията ще участват учени от различни държави, сред които Еквадор, Колумбия, Португалия и САЩ. „Нашата програма е изключително интернационална. Това е световна наука, от която зависи бъдещето на човечеството,“ завърши той. Важно е да продължим да работим заедно и да споделяме знания, за да се справим с климатичните предизвикателства, пред които сме изправени днес.