Проф. Стоянович: За трето дете в българското семейство

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

През 80-те години на XX век България с нетърпение очакваше да отпразнува раждането на своя деветмилионен гражданин. Но четири десетилетия по-късно населението на страната се е свило до под 6,5 милиона души. В този контекст, историкът проф. Петър Стоянович сподели своите мисли по темата в интервю за bTV, като коментира демографския спад у нас.

Според него, намаляването на населението не е непременно апокалиптичен симптом, а по-скоро част от глобален процес, който обхваща много развити общества. „Миналото никога не се повтаря. Повтаря се само градският маратон, който изнервя половин София. Но тенденцията е ясна – това не е български феномен, а белег на цивилизования свят. Не се отличаваме нито от Европа, нито от т. нар. развит свят. Просто сме част от него – и с доброто, и с лошото,“ коментира той с усмивка.

Според данните на Националния статистически институт, през 2023 г. населението на България е било 6 445 000 души, докато през 2024 г. то е намаляло до 6 437 000. Загубата на близо 8000 души за една година представлява част от дълготрайна тенденция, която според професора „няма как да бъде спряна“.

„Това е дълбок процес, свързан не само с икономиката, а и с културата, ценностите и начина на живот. Хората поставят личното щастие, свободното време и хобитата над всичко друго,“ поясни той.

Проф. Стоянович направи исторически паралел, напомняйки, че през периода на Възраждането семействата са имали по десетина деца, тъй като това е било част от смисъла на живота. „Тогава жената и мъжът са имали ясни роли – единият с гегата, другият с хурката. Днес, ако поискаш от българската жена да роди трето дете, е като да искаш слон да роди далматинец,“ отбеляза той.

Важен аспект, който повдигна, е, че става въпрос не само за липса на любов, а за промяна в приоритетите. „Днешните хора се обичат, но обичат и свободата си, самореализацията си, пътуванията, личното време. Центърът вече не е семейството, а азът.“

Професорът прие с усмивка опитите на държавата да стимулира раждаемостта и да върне емигрантите чрез програми като „Избирам България“. Въпреки това, той е скептичен относно ефективността на тези мерки: „Вероятно социалният министър би се опитал да съживи и Васил Левски, но това няма как да стане. Нито с добавки, нито с лозунги ще върнем старите времена.“

Както той самият уточнява, две български местности показват противоположни тенденции, но с един и същ резултат. Първата е Бургас – един от най-добре управляваните градове, който привлича вътрешна миграция, но регистрира отрицателен естествен прираст. Втората е Банско –, където строителният бум и заселването от чужденци не са довели до увеличение на населението, тъй като и там има повече смъртни случаи от раждания.

Професорът подчерта и промяната в структурата на населението след Освобождението, когато съотношението между селско и градско население е било 7:1, а днес е изменено, като петима от всеки шест българи живеят в градовете. „Преди Втората световна война селото е било живо. Комунизмът го довърши, но дълго го държа на изкуствено дишане. Сега връщане назад няма.“

Относно начина, по който се възприема животът в провинцията, проф. Стоянович отбеляза, че на Запад провинцията е обичана от два типа хора – „аристокрацията, която никога не живее в града“, и „богатите, които могат да си позволят селския лукс“. В България обаче терминът „провинция“ носи негативен оттенък. Там той остава символ на качество на живот.

Секретно е да се отбележи, че трудностите, с които се сблъскваме, не касаят само количеството на населението, а и начина, по който изграждаме обществото си.