Старт на разузнавателен дрон в Пловдив, България

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Откъде излита новият български военен разузнавателен дрон „Терес“?

Новият български военен разузнавателен дрон „Терес“ произлиза от иновационните лаборатории на Техническия университет – филиал Пловдив. В основата на това съвременно разузнавателно средство стоят уменията и знанията на водещи учени, преподаватели, докторанти и дори студенти от висшето учебно заведение. Според доцент д-р инж. Християн Панайотов, заместник-директор на Техническия университет – филиал Пловдив, е напълно логично именно в Пловдив да бъде създаден този нов безпилотен самолет.

„Защото Пловдив има близо 60-годишна традиция в разработването и производството на военни безпилотни летателни апарати и ние продължаваме тази дейност. През последните десетина години създавахме реактивните мишени, а производството им бе във фирмата „Телесис“, чийто управител е нашият колега главен асистент д-р Стоян Аврамов. Точно той формулира задачата: можем ли на базата на опита в нашата катедра „Транспортна и авиационна техника и технологии“ да разработим безпилотен самолет от тактически тип за наблюдение и разузнаване. Отговорът ни беше: можем.“

Качествата на „Терес“

Българският дрон „Терес“ притежава характеристики, които не отстъпват на аналогични летателни апарати, произведени в САЩ, Европа, Израел, Китай и Иран. Новият безпилотник предлага време на полет до 5 часа, достига максимална височина от 4500 метра, а теглото му е около 50 кг. Разпереността на крилете е 4 метра, а дронът е снабден с усъвършенствано оборудване за наблюдение на земната и морската повърхност както във видимия, така и в инфрачервения и радио-диапазон. Двигателят е бензинов, а дронът може да облита площ с радиус над 100 километра.

Сделката между Министерството на отбраната и сдружението на компаниите „Телесис“ и „Контракс“ възлиза на около 9 милиона лева без ДДС, а целта е с тези средства да се разработят и произведат общо 6 дрона и наземни станции за управление и оборудване.

Обективни критерии за избор на „Терес“

Въпреки възможността за емоционално предпочитание на „Терес“ като български продукт, доцент д-р Християн Панайотов уверява, че изборът е направен на базата на обективни критерии. „Има достатъчно достъпна информация за сравнение. Заявката на Министерството на отбраната е направена чрез обществена поръчка. Параметрите на безпилотния самолет са публикувани, те не са секретни. Като съотношение цена/качество „Терес“ е конкурентен, защото именно той спечели търга. Нещо повече, той бе приет без забележки и вече е на въоръжение. С една дума „Терес“ е конкурентен. Той е избран не по емоционални съображения, защото е произведен от български фирми и разработен от български учени и специалисти.“

„Терес“ е избран, защото най-добре отговаря на нуждите на българската армия. Името „Терес“ е не само homage на тракийския цар, но също е съкращение от английския термин TElesys REeconnaissance and Surveillance, който в превод означава „Телесис, разузнаване и наблюдение“.

Перспективи за развитие

С развитието на безпилотните летателни апарати, България може да изследва възможностите за добавяне на съвременни и висококачествени сензори, като камери, инфрачервени сензори, радари и навигационна апаратура. Това обаче ще зависи от финансовите възможности на армията за инвестиции в такова скъпо оборудване. Обикновено, само заможни държави могат да си позволят това.

Изненадващо, войната в Украйна промени мнението относно безпилотниците. България не изостава в производството на дронове, тъй като много от висшите технологии стават все по-достъпни ценово. Конфликтът показва, че с технологии, считани за ширпотреба, може да се постигнат значителни военни резултати. Традиционните производители на военна техника понякога не успяват да отговорят на изискванията на съвременните бойни действия. Важно е българските учени да бъдат подкрепяни, за да могат да реализират потенциала си и да постигнат желаната бойна способност.

Двойното предназначение на „Терес“

По отношение на възможностите за многофункционалност на „Терес“, доцент д-р инж. Християн Панайотов отбелязва: „Да, разбира се. „Терес“ има двойно предназначение – ако може да се използва за разузнаване и наблюдение, спокойно може да се ползва за търсене и спасяване.“ Това подчертава новата тенденция в индустрията, където е по-изгодно да се наема услуга, отколкото да се купува скъпа техника. На фона на малкия брой полети, инвестицията в дрон може да се изплати след 5-10 години, което прави плащането за услуга по-привлекателно за масовия потребител.