Младите и бракът: Терапевт разкрива причините

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Създаването на брачна двойка в миналото е имало съществено значение за българския народ. За българите, в традиционния смисъл, бракът е бил не просто социална норма, а жизнена необходимост. Те не са се жени или омъжвали само с цел да избегнат самотата, а с ясната идея да създадат потомство и да продължат рода си. Децата са представлявали най-висшата ценност в българската култура и битие.

За съжаление, в съвременното общество наблюдаваме все по-голямо отчуждение сред младите хора, които не проявяват интерес към сключването на брак и отглеждането на деца. Това е темата, разгледана от родовия терапевт Дияна Заберска в предаването „Утрото на фокус“ на Радио „Фокус“ с водеща Ася Александрова, в Деня на християнското семейство.

Според Заберска една от основните причини за увеличаването на броя на необвързаните млади хора, достигнал 100 милиона в сравнение с преди 10 години, е свързана с усещането за страх от отхвърляне и нежелание да се поемат отговорности. Тя подчертава, че младите хора живеят в „изкуствено защитена“ среда, където комуникацията може да бъде прекратена по всяко време, оставяйки ги на собствените им усилия.

Друг важен фактор, който Заберска изтъква, е разочарованието от брачните отношения на техните родители. Страхът от повторение на неуспешния брак на родителите е довел до това много млади хора да се отдръпват от идеята за брак. „Тази травма млади хора днешно време я обработват, като решават да не встъпват в брак, защото не усещат мотивация. Но когато две млади хора не се женят, те не влизат в истинска родова връзка,“ обяснява Заберска. Тя добавя, че бракът е важен за сродяване на родовете на мъжа и жената.

„Само чрез брака жената символично излиза от бащиния си род и преминава, приобщава се в мъжовия род. Тя се влива в рода на мъжа си чисто ритуално и символично. Младите бягат от тази отговорност и така не могат да влязат в истински взаимоотношения, а бракът е най-силният енергиен източник за децата. И винаги, когато искаш да ти е по-лесно, това си има своите последствия, които биват поети от децата и потомците ни.“ Заберска акцентира, че традициите играят изключително важна роля, особено в контекста на терапевтичния им ефект и модела, който предоставят.

В миналото, мъжът е заел централно място в обществото, докато жената е била център на семейството. Тя е внасяла уют, топлина, любов и грижа, а също така е играла роля в запазването на уважението към бащата. Нейната задача е била да охранява честта на семейството, докато мъжът е носел по-голямата отговорност.

Днешното общество обаче е достигнало до ситуация, в която се наблюдава засилена феминизация, което се свързва с опростяването на живота. Жените имат все по-големи изисквания към партньорите си, но много мъже не успяват да отговорят на тези високи стандарти. Заберска предлага решение, което включва осъзнаването от страна на мъжете, че поемането на отговорности е ключ към тяхната сила. „Те трябва да разберат, че на 25 години вече са възрастни и че няма нищо лошо да се включват в домакинската работа. Важно е да завършат образованието си и да се запитат какво е било времето на техните предци, които са поемали отговорности в трудни времена.“

Също така, Заберска отправя послание към жените да бъдат по-женствени, като подчертава, че женствеността е свързана с женското самочувствие и чувството за пълноценност. „Тук младите хора трябва да намерят баланса в ролите си, да бъдат еднакво предани и да получават,“ заключава тя.