Докато целият свят наблюдава огнените стихии в горите и планините, нов и по-тих враг постепенно се разгаря под нашите крака.
Научни екипи от Гърция, Сърбия и България отчитат значително увеличение на случаите на подземни пожари – тлеещи огнища, находящи се в торфени и въглищни пластове, които могат да горят в продължение на години, без да бъдат забелязвани.
Земята гори, но няма пламъци
Подземните пожари се различават драстично от традиционните. Няма видим огън и светлина; вместо това се наблюдават единствено дим, характерен мирис на сяра и бавно, почти безмълвно тление. Това тление освобождава метан, въглероден оксид и серни съединения, както беше отбелязано от Meteo Balkans.
Тези явления обикновено възникват след дълги периоди на суша, когато подпочвената влага изчезне, а натрупаната топлина от разлагащата се органична материя започне да се акумулира под повърхността.
„Проблемът е, че тези пожари не могат да се угасят – те просто мигрират под земята,“ обяснява д-р Мария Цокова от Геологическия институт към БАН. „Веднъж запалени, могат да се разпространят на километри, изяждайки кислорода в почвата.“
Балканите – новата рискова зона
Регионът на Балканите попада в т.нар. „средиземноморски пояс на тлеене“, където дългите горещи лета и по-сухите зими създават идеални условия за подземно горене. Случаи на подобни явления вече са регистрирани в Северна Гърция, около Кавала, както и в Сърбия, край Бор и Лазаревац – области, богати на въглищни пластове и торф.
В България учените регистрират аномалии в почвените газове в райони като Перник, Бобов дол и Девня. Сензорите отчитат необичайно високи концентрации на метан и серен диоксид, без видими пожари на повърхността – типичен индикатор за подземно тление.
Защо подземните пожари са толкова опасни?
Тези явления не само, че замърсяват атмосферата, но и разрушават структурата на почвата, променяйки я в прах, и предизвикват срутвания и пропадания. Освен това, подземните пожари отделят огромни количества въглероден диоксид, което ги прави незабележими участници в климатичната криза.
Според изчисленията един средно голям подземен пожар може да отделя толкова много емисии, колкото малък град за цяла година. Много от тези пожари са резултат от човешка намеса — изгаряне на отпадъци, добив на въглища, или неизправно изгасени горски огнища, които по-късно проникват под земята. Климатичните промени влошават ситуацията, тъй като по-дългите сухи периоди и високите температури дехидратират почвите, правейки ги по-податливи на възпламеняване.
„Вече не става дума само за горски пожари. Почвата под нас се превръща в гориво,“ коментира проф. Никола Димитров от Белградския университет.
Има ли решение?
Трудно можем да говорим за решение в подобна ситуация. Подземните пожари са изключително трудни за гасене – често единственият вариант е да се изолират и оставят да изгорят сами, като се следи посоката на разпространение. В определени случаи се налага инжектиране на азот или вода под налягане, но този метод е скъп и почти неефективен при големи дълбочини.
Общото положение е тревожно и изисква внимание, тъй като неглижирането на тези аномалии може да доведе до дългосрочни и необратими екологични последствия.
За автора
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .
