Няколко държави членки на Европейския съюз, включително и България, постигнаха споразумение за изграждането на „стена срещу нахлуване на вражески дронове“. Тази инициатива беше подета след серия от инциденти, при които руски дронове многократно нарушиха въздушното пространство на различни страни от Съюза. В подкрепа на този проект, Европейската комисия е предвидила да инвестира 6 милиарда евро за създаването на т.нар. „дронов съюз“. Част от плана е изграждането и на „морска стена“, която да осигури защита на държави като България и Румъния от възможни заплахи.
Според проф. Димо Зафиров, експерт от Института за космически изследвания и технологии към БАН, „такава стена трябва да започне бързо да се изгражда, но няма край в нейното изграждане“. Той обяснява, че защитните механизми ще изискват постоянна актуализация и модернизация, тъй като практическите решения, дори и физически реализирани, няма да бъдат достатъчни срещу съвременните дронове, които стават все по-напреднали.
Процесът на защита включва три основни етапа: първо засичане на потенциалните заплахи, след това проследяване на техните движения и накрая – неутрализиране на дроновете. Проф. Зафиров отбелязва, че „неутрализирането е твърде труден въпрос, тъй като ние не можем да стреляме в един град“. Като иновационно средство за защита, той цитира „дронове-прехващачи“, които ще бъдат в състояние да идентифицират целите си и да ги поразяват. За България, той подчертава, че защитните системи биха трябвало да се разполагат „близо до границите, които искаме да защитаваме“.
Професорът подчертава, че днешните дронове са „много по-напред от средствата за защита“, а иновациите в тяхната технология се случват „буквално с дни“. Още един сериозен проблем е разликата в цената на военните средства. Докато стойността на един изтребител е „много милиони“, то цената на един дрон варира около „няколко хиляди, айде може и да са над 10 000 евро“. Като илюстрация, той припомня инцидент в Полша, при който пилот на МиГ-29 успява да свали дрон, но осколките от експлозията нанасят вреда на собствения му самолет, което принуждава пилота да катапултира и той в крайна сметка потърсил медицинска помощ.
На въпрос дали подобна отбранителна стена може да се разглежда като провокация за Русия, професор Зафиров отговаря, че руснаците реагират много остро на всяко действие на ЕС. „Те казват: ‘Ама това ще доведе до изостряне на напрежението.’ Добре, а вие не изострихте ли напрежението, след като започнахте тези действия?“ Според него, един от примерите за съществуващата усложнена ситуация е Беларус, която е „послушница на Русия“, и той риторично пита: „Нима тя е защитена?“.
Според професора, съвременната война е променена радикално. „Сега вече не се опират до това да хвърлиш голяма човешка сила и да бъдат унищожавани хиляди, дори стотици хиляди хора, а могат интелигентно да се унищожават тези средства далеч от фронтовата линия“, заключи проф. Зафиров в интервюто за NOVA.
Влезте в нашия Telegram канал! Натиснете тук .