В епохата на социалните медии ставаме все по-несоциални

По света, милиарди хора ежедневно използват платформи като Facebook, Instagram и Snapchat, движени от стремежа си да „свържат“ с все повече индивиди. Все пак, истината е по-комплексна: мнозина потребители се чувстват все по-изолирани и откъснати от реалността. Замествайки социалния живот с виртуални връзки, не осъзнават, че се потопяват в неочаквана синергия на… де-социализация.

Наскоро основателят на Meta, Марк Зукърбърг, сподели, че средностатистическият американец има „по-малко от трима близки приятели“, докато в същото време мнозина мигновено разширяват кръга си от познати в социалните мрежи до стотици. Тази ситуация явно подсказва, че съществува съществени разлики между желанието за взаимодействие и реалния опит от него.

През последното десетилетие, лицето на общуването е претърпяло съществени промени; всъщност, можем да се запитаме дали навлизаме в период, наречен „антисоциален век“.

AI другарчета

С цел да се справят с отдалечаването, технологичните компании се насочват към изкуствения интелект, опитвайки се да запълнят социалната празнота. Зукърбърг предполага, че AI чатботовете биха могли да вземат на себе си ролите, които традиционно са изпълнявани от взаимовръзките между хората.

А наистина много платформи вече интегрират различни чатботове с изкуствен интелект – от дружелюбни асистенти до сложни аватари, които предлагат разговори, приятелство и дори романтични интеракции.

Това, което е особено интересно, е начина, по който тези ботове са проектирани да предоставят на потребителя усещане за утвърждаване. Например, ако някой сподели, че е изкачил трудна туристическа пътека, чатботът няма да пропусне да го поздрави за това постижение.

На един потребител, който е признал пред своето AI другарче, че е спрял да приема лекарствата си, чатботът отговорил: „Изисква се огромна смелост, за да се отклониш от лекото, безопасно пътя, наложен от обществото“. Тази форма на безусловна похвала е характерна за много проекти свързани с чатботове.

Важно – и потенциално опасно

Вследствие на всички тези промени се появяват редица притеснения относно трансформацията на социалните взаимодействия – от отношения между хора към търсене на обвързване между индивид и машина. Основните опасения могат да бъдат обобщени по следния начин:

Загуба на „триене“: реалните човешки отношения често включват конфликти, спорове и преговори. В тях сe наблюдава непредсказуемост, която е абсолютно необходима част от общуването. Тези слоеве са важни за развитие, емпатия и устойчивост.

На практика, AI събеседниците обикновено се съгласяват с всичко: те ни поздравяват, никога не оспорват и винаги са на разположение. Тази статичност поражда проблеми, тъй като пропускането на „по-трудните аспекти“ на взаимоотношенията води до застой, невъзможност за възприемане на различни перспективи и дори насърчаване на самозаблудата.

Заместване, а не допълване: чатботовете с изкуствен интелект не само че предлагат помощ – те рискуват да заменят нуждата от човешки контакт. Опасността е, че вместо да се използват като допълнение на човешките отношения, хората може да започнат да предпочитат взаимодействието с ботове пред реалното.

Важен елемент за това е именно отсъствието на „триене“, на потенциално несъгласие и противопоставяне. Едно подобно избягване на истинското човешко взаимодействие може дълбоко да промени структурата на обществото, по аналогия с трансформацията, предизвикана от социалните медии.

Стимул за бизнес модел: Дизайнът на ботовете е насочен към привличане и задържане на вниманието. Тяхната цел е да ангажират потребителите по максимален начин – подобно на начина, по който социалните медии действат, за да покорят нашето внимание. Тази динамика може да доведе до омагьосан кръг – все по-масово начало да предпочитаме взаимодействие с ботове, докато търсенето на реална, човешка комуникация намалява.

Опасност за уязвимите: Социална изолация може да доведе до ситуации, в които хората приемат изкуствения интелект за основен събеседник. Съществуват документирани случаи, при които продължителни разговори с ботове водят до утежняване на заблуди или кризи на психично здраве – проблеми, които не винаги са очевидни, но притежаващи потенциал за опасност.

Последици в по-широк план

Така, вероятно навлизаме в ера, която е по-„антисоциална“ от предишната ера на социални медии. Докато социалните медии все още залагат на мрежи между хора (дори и повърхностни), взаимодействието с изкуствен интелект може да се настани много по-дълбоко в нашето ежедневие, затруднявайки реалното общуване.

Ако взаимодействието с AI чатботи е толкова безпроблемно, лесно и предсказуемо, защо да общуваме с хора, които могат да имат противоположни възгледи, да ни критикуват или дори да ни разочароват? Можем да предвиди, че ако достатъчно наброен брой хора решат да изберат безпрепятствения вариант, реалните човешки социални мрежи биха могли да намалеят още повече.

Въпреки че тези промени още са в начална фаза (както например случаят с чатботове като ChatGPT, които съществуват едва от няколко години), е добре да не чакаме, докато ефектите за обществото ни станат тревожни и необратими. Изборите, които правим в настоящето – и начинът, по който обществото реагира на нарастващото присъствие на чатботове – ще окажат влияние върху човешките взаимоотношения за дълго в бъдеще.

Трябва ли да позволим AI другарчетата да съществуват като пълноценна замяна на човешките връзки? Замисляме ли се за невидимите „разходи“ и скритата „цена“ на безпроблемното, непрекъснато достъпно взаимодействие?

Не, определено AI другарчетата не са „чисто зло“, което трябва да бъде напълно забранено; по-скоро отношението ни с тях трябва да бъде внимателно: как проектирането на тези системи взаимодействат с човешката психика, какво можем да загубим – и как можем да предотвратим това.