Влизането в Еврозоната поставя множество предизвикателства за ИКТ сектора.

Добри новини за 2025 година в България са фактът, че са открити 47 000 нови работни места. Водещите индустрии, отговорни за създаването на нови позиции, включват търговията, строителството и туризма. Секторите на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) се развиват с различна динамика. Тази година ИКТ за пръв път не попада в топ пет на индустриите с най-високи заплати. За съжаление, по ключови показатели като работа с интернет, ползване на електронна търговия и поддържане на висок стандарт на киберсигурност, България остава на последните места в Европейския съюз. Освен това, след влизането ни в еврозоната, се очаква повишение на цените на ИТ продукти и услуги.

Тези данни са част от анализа на състоянието на ИКТ сектора в България “в последните метри преди влизането ни в Еврозоната”. Анализът е представен детайлно от Людмил Стойчев от агенция CBN Стойчев & Панов по време на тридневното събитие ASBIS Academy 2025, което се проведе в курорта Свети Влас в миналия уикенд.

Традиционният анализ, който се очакваше с голямо внимание от аудиторията, включваща вендори на ИТ продукти и решения, представители на производителите, партньори и медии, предоставя изчерпателен поглед върху състоянието на ИКТ сектора в страната. Тези анализи са особено полезни, тъй като могат да служат като ориентир за бизнесите при планиране на бъдещите им действия, особено предвид предизвикателствата, свързани с предстоящото ни присъединяване към еврозоната.

Макроикономически анализ

През първото полугодие (Н1) на 2025 година, макроикономическата картина за България определя три основни индикатора:

• БВП – отчетен ръст от 5,2% за първото тримесечие (Q1) и 8,8% за второто (Q2);
• Заплати – увеличени с 11,1% през първото тримесечие и 12,0% през второто;
• Инфлация – 3,9% за първото тримесечие и 3,9% за второто.

За сравнителни цели, усреднените показатели за 27-те държави от ЕС сочат следното:

• БВП – ръст от 4,2%;
• Заплати – ръст от 4,0%;
• Инфлация – ръст от 2,6%.

Тези данни показват, че увеличението на заплатите в България е двоен спрямо средното за ЕС. Важно е да се отбележи, че частният сектор не е увеличил заплатите през второто тримесечие, а повишението се дължи основно на нови заплати в държавната администрация.

Инфлацията продължава да бъде висока в България, като в същото време същият показател в ЕС остава значително по-нисък. Според Стойчев, това представлява голям недостатък предвид предстоящото присъединяване към еврозоната.

За пръв път, ИКТ секторът остава извън водещите пет индустрии по ръст на заплатите, като строителството в момента е водещият сектор по заплати в страната.

Данните за първото и второто тримесечие показват задълбочаваща се стагнация в промишлеността, с отчетен спад от 5,7% през първото тримесечие и 8,0% през второто.

В сектора на търговията обаче се регистрират положителни тенденции, като ръст от 4,9% през Q1 и 3,8% през Q2.

Сферата на услугите, която представлява третият водещ сектор в страната, също допринася за нарастването на БВП, благодарение на 162 хиляди активни компании. Данните за Q1 и Q2 показват ръст от 11,2% и 6,6% съответно.

Темата за данъците е винаги актуална и затова на нея беше отделено специално внимание в презентацията на Стойчев. Анкета сред представители на различни индустрии в България, проведена от CBN, показва, че мнозинството от тях очаква увеличение на данъците през следващата година.

Друг важен момент в анализа на цялостната икономическа ситуация е бюджетът на България (държавен и консолидиран). Тук ситуацията не изглежда особено оптимистична, коментира Стойчев, тъй като данните до август 2025 г. показват, че страната е с дефицит от 5,2 милиарда лева и 16,3 милиарда нови заеми, които вече нарастват до 17,1 милиарда.

Рентабилността на бизнеса отбелязва спад, а компаниите спират да изплащат дивиденти. Митата и таксите нарастват, тъй като се внасят дълготрайни стоки. Разходите се увеличават с 24%, а средствата по Плана за възстановяване и устойчивост все още не са получени.

“За съжаление, анализът на нашите бази данни показва, че през всеки от месеците до август тази година бюджетът е на минус, а годината още не е приключила. От май до август, всеки месец сме с дефицит от 700 до 900 милиона лева”, коментира Стойчев.

Пазарът на хардуер и компоненти

През първата половина на 2020 година делът на сегмента смартфони и мобилни компютри в общия пазар е бил 58,5%, докато през 2025 година, за същия период, този дял е нараснал до 61,6%.

Пазарът на преносими компютри заема около 5% от общия дял; сегментът на сървърите и настолните асемблирани системи все още отчита ръст, но той е много малък, в рамките на 0-5%, което в крайна сметка води до общ спад.

Пазарът на монитори отбелязва впечатляващ ръст през първата половина на 2025 г., “пазарът буквално избухна и стойността му надмина 18 милиона евро, и то при положение, че цените на тези продукти продължават да растат”, обясни Стойчев.

В сегмента на твърдите дискове и сторидж системите се наблюдава значителен спад, от почти 40%, което е резултат от недостиг на компоненти и затруднения в доставките.

Частите и аксесоарите обаче се очертават като стабилен пазар, който показва стабилен и висок ръст.

През 2024 година се регистрира висок ръст на средствата за ИКТ в търговете, като хардуерът носи само 30% от тях, докато софтуерът достига около 60%. От 17 хиляди компании, участващи в търговете, само 315 активни компании проявяват интерес, което показва силна концентрация.”

През 2025 г. не се очертава подобен ръст на разходите за хардуер, тъй като големите компании – системни интегратори вероятно са изпълнили своите планове за нови решения, коментира Стойчев. В текущата година не бива да се очакват по-добри резултати. Остава висок рискът от забавяне на плащанията, особено за малките компании, които нямат застраховки на плащанията си”, предупреди Стойчев.

ИКТ индустрията и услугите в България спрямо страните от ЕС

• ИКТ и услуги (в които включваме компютърното програмиране) – 31,1% ръст за второто тримесечие на 2025 г.;
• Телеком услуги: – 1,1% спад;
• ИТ ритейл: 6,7% ръст;
• Електронна търговия – ръст от 5,9%.

За сравнение, данните за целия ЕС показват:

• ИКТ услуги: – 2,3% спад;
• Телеком услуги: – 0,2% спад;
• Електронна търговия: 9,3% ръст.

Изкуствен интелект и дигитализация

Анализ, проведен от CBN за популярността на изкуствения интелект, разкрива, че Chat GPT е използван от 78% от потребителите; Gemini – 12%, Perplexity – 6% и Grok – 4%. Общият пазар на ИИ се оценява на около 15-20 милиарда евро (прогнозни стойности).

У нас през 2024 г. едва 7% от населението ползва изкуствен интелект, докато този процент в ЕС е 14%. България заема 25-то място от 27 държави по употреба на услуги с ИИ.

Изкуственият интелект в България се прилага основно в сектора на информационните технологии (34%), което ни поставя на 22-ро място в Европа, където средният процент на използване е почти 50 на сто (49%); в професионалните услуги делът е 14%, като в ЕС той е 31 на сто; в сектора на енергетика също е 14%, докато в ЕС достига 26 на сто.

Киберсигурност

В сферата на киберсигурността, ситуацията в България също не е оптимистична и разкрива сериозни проблеми. Необходимо е синхронизиране на българските закони с европейското законодателство, особено след приемането на директивата NIS2, която засяга 5 400 компании, главно средни и големи.

Друг важен аспект на сигурността е архивирането на данни. Според данни, България се нарежда на 25-то място в ЕС, като 73% от компаниите прилагат някаква форма на бекъп, докато 27% не го правят. За сравнение, почти 90% от страните в ЕС извършват архивиране на данните си.