Заплатата ми в България: Как разпределям дохода си

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Липсата на квалифицирана работна ръка в мебелната промишленост в България е сериозен проблем, който принуждава все повече компании да навлязат на нови пазари за труд, включително и извън пределите на Европейския съюз. Един от примерите за това е мебелната фирма в Русе, която може да се похвали с многообразен екип, включващ 48 чуждестранни работници от седем различни държави.

Сред тези служители е Майкъл Оливерас от Филипините. Неговият трудов път започва в родината му, където заплатата му е била само 200 долара месечно. След години на борба с финансови трудности и спестявания, той решава да замине за Катар в търсене на по-добри условия за живот, но реалността е разочароваща – там работи като продавач на обувки и получава едва 400 евро на месец.

Желанието му да осигури стабилност на семейството си го отвежда в България, страна, за която почти не знае нищо предварително. „Заплатата ме устройва. Спестявам около 600 евро, които изпращам във Филипините. Харесва ми, че работя само пет дни в седмицата“, споделя той.

Също така, на 23 години, Тамим Тоухидул от Бангладеш е готов да се справи с физическия труд в мебелния цех. Той дори търси извънредни смени, за да може да подпомага финансово своето семейство. „Тук животът е по-добър от Бангладеш. Последната ми работа беше продавач на дрехи и вземах 300 лева на месец. Там един хляб струва един лев. Тук харча около 300 лева, а останалото пращам у дома“, разказва той пред БНТ.

Брайт Чинимерела Ебере от Нигерия е преподавал биология, но е напуснал професията си заради лошите доходи. В момента той работи в България, за да осигури прехраната на петчленно си семейство, което планира да види след година. „Тук всички хора са приятелски настроени. Българският език е много труден, но всеки ден уча по 20 нови думи“, казва Брайт.

Специалисти от индустрията отбелязват, че наемането на работници от трети страни не е по-евтино решение, но е жизненоважно за оцеляването на бизнеса. „Осигуряваме им подслон, те не плащат за общежитие и сметки, и даваме ваучери за храна. Срещнахме сериозни трудности при наемането на хора от Непал, Бангладеш и Индия, тъй като процедурите се удължиха с над една година“, споделя Христо Дъров, мениджър „Човешки ресурси“ в мебелна компания.

В началото наемането на чуждестранни работници предизвикало притеснение сред българските служители. „Имаше страхове, че ще им вземат работата. С наша помощ обаче те приеха новите колеги добре. Чуждестранните работници са винаги на линия – те са далеч от семействата си, нямат изграден социален живот тук и имат силно желание за работа“, добавя Калоян Брайков, директор „Производство“.

Общата реалност е, че чуждестранните работници заемат местата на българи, които извършват същата работа в Западна Европа, но срещу значително по-високо заплащане. Тази ситуация поставя в контекста сложните елементи на глобалния трудов пазар и необходимостта от адаптация към новите условия.